A demon among men

Глава 35

За тези няколко дни Чонло не се възстанови изцяло. Ходеше си нормално на работа и се опитваше да се държи така, сякаш няма нищо. Успя да устои на разпита на ЯнгЯнг, веднага щом се върна в бара след случката. Джисънг му бе казал, че е болен и Янг цяла нощ не спря да го тормози дали е добре. Честно казано се радваше, че на приятеля му му пука толкова.

Колкото до Джисънг, той беше малко отнесен и това не можеше да се скрие. Непрекъснато получаваше известия по телефона и отвръщаше на тях, дори понякога го игнорираше и не внимаваше в разговора. Това се струваше доста съмнително на по-малкият, но реши да не го пита. Поне за момента.

Сънищата му с Ронджун продължиха, но бяха хубави. Двамата прекарваха време заедно и се наслаждаваха на компанията си. Говориха си за какви ли не неща и Чонло дори не искаше да се събужда. И Чонло, и Джисънг бяха потънали в някакви собствени светове, където нямаше място за другия. С всеки изминал ден започнаха да се държат така, сякаш другия го няма. Чонло не ставаше сутрин заради него, не му правеше закуска. Изглежда, че и Сънг нямаше проблем с това. Хапваше един сандвич набързо и тихо излизаше.

Тези отношения не се нравеха много на Чонло, все едно живееше с непознат, но за момента искаше да се концентрира върху Ронджун. Брат му беше жив в сънищата му и това бе най-хубавото нещо на света.

***

- Нямаше нужда да излизаш по-рано от работа заради мен - каза Джемин, докато двамата се разхождаха.

- Исках да прекараме малко време заедно - отвърна Джено и се усмихна. Вървяха хванати за ръце по алеята в парка и се радваха на прекрасното време. Ядяха сладолед, говорейки си за неангажиращи неща.

- Благодаря - Нана стисна ръката му, а той сплете пръстите им. Беше толкова хубаво само да върви редом до него, да си приказват и да бъдат заедно. Тези малки неща искрено правеха Джемин щастлив.

- Съжалявам, че напоследък съм малко зает - вметна Джено след малко, - има доста работа в болницата.

- Няма проблем. Знаеш, че няма да ти се сърдя заради това.

- Да, но все пак ми се искаше да сме заедно за по-дълго - изхленчи Джено. - Не знам защо постоянно ме викат, пак искат да взимам смени... Дори утре съм нощна.

- Отново ли се възползват от наивността ти? - Нана се намръщи и изяде и последната част от сладоледа си на пръчка. - Ще дойда да ги сритам, съвсем сериозно.