Глава 106

150 33 6
                                    

За миг Лукас се стъписа. Не очакваше в къщата да има чудовище.

- Какво има? - попита Джехьон и направи крачка към него, той не я беше видял.

- Шт! - Лукас му направи знак с ръка, следейки какво ще направи арузерията. Можеше да се закълне как видя ушите й да помръдват, тя се огледа и тръгна надолу по стълбите по посока на гласа на Джехьон.

Когато преполови стъпалата, той също я забеляза и се сепна. Лукас бавно отстъпи назад, стараейки да е тих и метна с ръка на Джехьон да застане до стената. Арузерията слезе на етажа при тях и започна да се разхожда, любопитна за новия звук. Джехьон не бе имал честта за такава близка среща с чудовищата и му трябваше време да се окопити. Бе оставил пушката си в другия край на стаята, нямаше никаква защита. Разчиташе единствено на това да бъде тих. Долепи се до стената с гръб и зачака. Чу стъпките, които приближаваха, арузерията го отмина, а той беше задържал дъха си.

Лукас не я изпускаше от очи, тръгна бавно към Джехьон и хвана ръката му, издърпвайки го зад себе си - беше видял, че оръжието му не е у него.

Нямаха голям избор. Отстъпиха назад към кухнята и Лукас се молеше само някоя от дъските на пода да не ги издаде. За техен късмет точно това се случи. Джехьон стъпа на дъска, която изскърца и това привлече вниманието на чудовището. То се завъртя към тях и дори не помисли втори път. Юкхей преглътна звучно. Нямаха достатъчно време да стигнат до кухнята. Огледа се, опита да измисли нещо. Не откри нищо, с което да може да го разсее. Бяха до холната масичка, на която имаше малка чаена чаша. Той се наведе, взе я и я метна в другия край на помещението. Чудовището директно смени посоката си към звука и те успяха да се шмугнат в кухнята. Лукас сложи пръст на устните си в знак, че трябва да останат тихи. Нито можеха да излязат, нито можеха да накарат съществото да излезе. Единственият вариант бе или някак да стигнат до горния етаж, или да го изчакат то да се върне горе.

***

- Не мърдай, кучи сине - каза Джисънг, гласът му бе дълбок и сериозен. Ронджун стоеше прав срещу Чонло, сложил ръка на челото му, когато Сънг се доближи и допря пушката си в главата му.

- Чудех се кога ще се появиш - отвърна Ронджун и все пак се обърна към него.

- Остави го - нареди Сънг.

A demon among menWhere stories live. Discover now