A demon among men

Глава 112

Седмица по-късно, когато Лукас най-после се събуди, другите трима се натикаха в стаята му и го питаха един през друг дали е добре и дали има нужда от нещо. Той беше изтощен и едва успя да ги изтрае, но се радваше, че ги вижда. През изминалите дни телефонът на Джехьон съвсем се скапа, затова той молеше да използва телефона на една от сестрите, които се грижеха за приятелите му. В началото не беше много съгласна, но той продължи да моли и настоява и не й остави друг избор. След третия път вече само като го видеше и му даваше устройството, а той се свързваше с Тейонг, който все още се притесняваше много за тях. На Джехьон му беше трудно да е далеч от него, но си каза, че е само временно. Скоро щяха да са заедно отново.

Чонло и Джисънг прекрваха цялото време заедно, понеже така или иначе нямаха какво друго да правят. Джисънг се измъкваше от стаята си през нощта и въпреки предупрежденията на дежурната сестра, той се вмъкваше при Чонло, за да си говорят. На пръв поглед Чонло изглеждаше добре, не беше потиснат, говореше. Не беше затворен в себе си. Джисънг избягваше темата за Ронджун и демона и двамата разговаряха за съвсем различни неща, представяха си друга реалност. Това, че Чонло го допускаше до себе си, значеше много. Това, че Чонло се усмихваше, топлеше сърцето му.

Тримата наминаха да видят Лукас отново по настояване на Чонло. Той беше разбрал от другите какво се е случило, по-точно Джехьон му бе разказал набързо, когато се събуди. Тревожеше се за Лукас, знаеше, че той също е участвал в това и е помогнал доста. Въпреки бледата си кожа и натежали очи, Лукас опитваше да се включва в разговорите им.

- Ще ида да донеса нещо за хапване - заяви Джехьон, когато нечий стомах в стаята изкъркори. Беше този на Джисънг.

- Няма да ти откажа - ухили се Сънг.

- Как всъщност плащаме за тази храна? - попита Чонло замислено.

- Твоя приятел каза да си взимаме каквото искаме - отговори Дже и се изправи от стола, протягайки се. - Искам да кажа, извън болничната храна, която не е особено хубава.

- Моя приятел ли? - не разбра Лоло.

- Доктора - поясни Джехьон. Джисънг направи гримаса. - Също каза да не се тревожим за разходите по лечението.

- Да не иска да сме му длъжници после? - Сънг не беше особено доволен.

- Не, просто му обясних, че в момента не разполагаме с много пари - Дже го погледна. - Човекът иска само да помогне.