Глава 75

177 36 0
                                    

Джено чакаше напрегнато пред залата, където направиха снимка на гръбнака на Джемин. Той не искаше да влиза, затова чернокосият се примири и изчака отвън. Работното му време беше към края си, затова бе оставил бялата си престилка в своя кабинет, беше го заключил и сега просто чакаше. А това чакане го убиваше.

Чонло гледаше да стои настрана от Джисънг, въпреки че усещаше погледа му върху себе си. Не искаше да го поглежда, не искаше да е тук. Би му се разкрещял да спре да го зяпа, но имаше хора наоколо, а нямаше желание проблемите им да стават публично достояние.

След като приключиха с прегледа, върнаха Джемин обратното в стаята му. Джисънг му помогна да се качи на леглото, докато другите бяха отвън, Джемин не искаше да го съжаляват. Не и те. Не и Джено. Знаеше какво ще му каже доктора, но не беше готов да го чуе. Избягваше да гледа към безполезните си крака, които изобщо не усещаше.

- Хьонг - повика го Чонло, тъй като Джено обикаляше напред-назад из коридора. - Ще пробиеш дупка в пода.

- Просто се притеснявам. Защо не ми позволи да вляза и аз? Аз също съм лекар и...

- Може да не иска да го виждаш така. Разбираемо е.

Джено най-после се спря и погледна дребното момче. Прегърна го силно, не можейки да се сдържи. Чонло отвърна на действието му и успокоително потупа гърба му.

- Всичко ще е наред - увери го той. - Джемин ще бъде добре.

Джено само кимна.

Колегата му се приближи до тях, носейки папка в ръка.

- Д-р И - изкашля се той, прекъсвайки момента им, - може ли за малко?

Чернокосият се отдели от Чонло и последва другия лекар на няколко метра встрани. Чонло не успя да чуе какво му каза той, но изписания шок по лицето на Джено не вещаеше нищо хубаво. Какви ли не мисли му минаха през главата, докато се мъчеше да долови нещо от разговора. Непознатият лекар показа рентгенова снимка на Джено и той я разгледа. Отново обсъдиха нещо.

- Не - Чонло чу Джено да казва, - нека аз му кажа. Ще е по-добре да го научи от мен.

- Разбира се, няма проблем - добави другият, - близки ли сте?

- Да. Благодаря много за... това.

Джено взе снимката и тънката папка от колегата си и след секунда се върна при Чонло.

A demon among menWhere stories live. Discover now