A demon among men

Глава 22

Чонло колебливо излезе от стаята и отиде в хола, чувайки телевизора да работи.

- Сънг - той пристъпи вътре и го погледна, след което видя, че е заспал. Доближи се до дивана и приклекна, издърпвайки дистанционното от ръката му. Наистина съжаляваше, задето се държа толкова глупаво, не можеше да повярва, че се скараха така. Прокара пръсти през косата му, заглеждайки се в лицето му. Беше късметлия да има човек като него до себе си.

Джисънг се разбуди и се сепна, сграбчвайки силно ръката му. Лоло изохка изненадано и затаи дъх.

- О, Лоло - Сънг го забеляза и отпусна захвата си, - ти си.

- Какво има?

- Нищо, просто се стреснах.

Истината беше, че напоследък Сънг беше напрегнат и всяко нещо го нервираше. Не смееше дори за момент да се отпусне напълно и сега, когато го направи, нещо подобно успя да разтупти сърцето му. Може би кошмарите му играеха роля, тъй като не спираше да сънува ужасни неща и се чудеше кога ще спрат.

- Съжалявам - измърмори Чонло.

- Не, няма нищо - той се изправи на лакът и с другата си ръка пусна неговата, като потърка лицето си изморено.

- Не, съжалявам, задето се държах така по-рано. Не знам какво ми стана, не трябваше да ти викам.

Тъмнокосият го погледна по-продължително, с което го смути.

- Може ли да легне при теб? - попита Чонло несигурно.

- Разбира се - отвърна без да се колебае той и му направи малко място. Дребното момче веднага се намести до него, слагайки глава на опънатата му ръка. Джисънг го прегърна и целуна челото му леко.

- Наистина съжалявам - повтори Лоло и го погледна.

- Не се притеснявай.

- Не знам защо го направих, просто изведнъж се ядосах и... Извинявай.

- Спри да се извиняваш. Може би и аз прекалявам със загрижеността си и трябва да приема, че не си дете и можеш да се справиш сам. Не правя добре, че се съмнявам в това и също съжалявам.

Лоло поклати глава и се надигна малко, целувайки устните му за кратко. Сънг се усмихна лениво в целувката и го придърпа повече към себе си.

- Ще ми кажеш ли какво става? - запита по-големият, когато мина известно време. Сега беше спокоен, държейки го в обятията си и прокарвайки ръка през косата му.