A demon among men

Глава 118

Джено благодари на сестрата и й се усмихна любезно, след което затвори вратата, щом тя излезе. Джемин седеше в инвалидната си количка, забил поглед в земята. Сърцето му още биеше бързо и се чудеше какво да направи, за да го успокои малко. Джено се върна и застана срещу него, сложил ръце на бедрата си, сякаш също се чуди как да започне разговор.

- Е - подхвана накрая, гледайки го. - Здравей.

- Здравей - отвърна Джемин.

- Няма ли поне да ме погледнеш? - попита Джено с надежда в гласа.

Джемин се насили да игнорира чувствата си и вдигна поглед. Очите им се срещнаха и дишането му се зачести. Бързо погледна встрани.

- Защо си тук? - отклони въпроса му Джемин.

- Кандидатствах като доброволец - сви рамене той.

- Защо?

- Защото разбрах, че си тук.

Нана се напрегна малко.

- Джисънг ли ти каза?

- Не го вини - Джено придърпа един стол и се настани на него, за да не стърчи.

- Нямаше нужда да идваш.

- Така ли? - повдигна вежда Джено. Харесваше му да го вижда така смутен. Джемин дори не го поглеждаше, изглеждаше нервен.

- Да. Ако не помниш, ние се разделихме.

- Помня - кимна чернокосият. - Няма ден, в който да не си го напомням. Но все пак се радвам да видя, че си решил да се лекуваш и че вече почти ходиш.

- Едва правя две крачки - поправи го Джемин.

- Това е голям напредък - окуражи го Джено. - Наистина се радвам за теб.

- Благодаря.

Дупката, която стоеше между тях, сякаш бе станала по-голяма. Джемин погледна към него, докато той беше обърна глава на другата страна и огледа лицето му. Не го беше виждал от последния път и сега му се струваше още по-красив. Но така или иначе Джено винаги е бил красив, нямаше защо да се изненадва.

- Иска ми се - поде Джено, все така с обърната глава - да се беше случило, докато бяхме заедно.

- Кое?

- Да имаш желание да ходиш отново.

- Джено...

- Знам - прекъсна го той. - Знам, че сигурно аз не направих нещо както трябва и че...

- Не, ти не си виновен с нищо. Просто не исках... Не исках да се унижавам пред теб, разбираш ли? Не исках да гледаш как се мъча с това, как се провалям и се сривам всеки ден. Не искам да ме виждаш така.