A demon among men

Глава 99

- Как така просто изчезнаха? - нервеше се Джисънг, докато караше.

- Нали ти обясних вече? - Лукас извъртя очи. - Претърсих цялото място, но нямаше и следа от тях.

Бяха се качили в колата на Джисънг и Лукас подробно му предаде какво се бе случило в бара. Караха към апартамента на Джемин, за да споделят и с тях и да измислят какво ще правят. Бе обяд, но за Джисънг времето просто не течеше, слънцето го дразнеше, издигнало се високо в небето. Сякаш колоната от коли пред тях беше безкрайна. Вярно, че не харесваше Лукас особено, но сега това не беше важно и трябваше да подтисне ревността си, а дори не знаеше защо се бе появила.

- Какво друго? - попита, давайки газ.

- Няма друго. Каменната сол изобщо не му подейства.

- От къде знаеш за това със солта? - усъмни се Сънг.

- Просто знам. А ти? 

Джисънг сви рамене. Не искаше да изглежда като пълен глупак, затова не му каза, че го е видял във филм. Продължиха да карат в мълчание. Изведнъж телефонът му звънна, но точно в този момент не можеше да го извади от дънките си.

- Би ли... - поде той, но не довърши.

- Какво?

- Да ми дадеш телефона.

- О.

Лукас се пресегна и го извади от джоба му, докато той сменяше скорости.

- Ало? - вдигна Сънг.

- Къде се губиш? - кресна Джехьон от другата страна. - Нали щеше да ми звъннеш, щом свършите?!

- Да, но...

- Още ли не сте приключили?

- Не, не става въпрос за това.

- Ами?

- Случи се нещо и забравих да ти се обадя. Джемин не видя това, което искахме.

- Значи Те не е обладан?

- Не знам, Джехьон. Дръж го под око, малко по-късно ще дойда при вас.

- Какво да правя до тогава?

- Посоли със сол на праговете и прозорците - подвикна Лукас. Чуваше всичко.

- Кой беше това? Джисънг, с кого си? - започна да разпитва Дже.

- С Лукас - въздъхна той.

- Лукас? Онзи Лукас?

- Да, онзи Лукас.

- И защо си с онзи Лукас?