Глава 3

321 50 4
                                    

Джисънг лежеше под колата, мъчейки се да открие проблема. От половин час не можеше да разбере къде е и това го изнервяше.

Беше решил да си намери друга работа и за малко да спре с паранормалните явления. Самият той имаше нужда от почивка, защото бе психически изтощен. Не искаше да чува за разни духове или пък за екзорсизъм.

Установи, че му е много по-добре да живее като нормален човек. Преди не се бе чувствал на място, сякаш никога не е бил напълно човек. Имаше чувството, че хората го гледат странно, а и умението му да говори с призраци не му помагаше особено. В началото наистина беше уплашен, че е толкова различен. Не искаше да е различен, не искаше да го сочат. Копнееше да живее съвсем нормален живот. Дори когато беше малък и с Джемин се учеха да използват способностите си. С времето, обаче, нещата се промениха. Харесваше му да помага на изгубените души, харесваше му да е толкова полезен. Знаеше, че върши нещо смислено и мисълта за обикновен живот дори не го навестяваше. Беше наясно какви рискове крие работата му и че не винаги ще е приеман, но нямаше значение. Не му пукаше, защото Джемин беше до него, защото споделяха една съдба и бяха братя по душа. Джемин го разбираше само с поглед, виждаше дълбоко в него и знаеше мислите му във всеки един момент. И сега, когато Джемин го нямаше, Джисънг не можеше да направи нищо.

Един от най-лошите дни в живота му беше, когато Джемин се прибра след поредното гостуване при Джено и просто си събра багажа. Джисънг го свари как тика нещата си в малък куфар, но не успя да стори нищо. Нямаше и право. Тогава Джемин му съобщи, че е решил да се изнесе и да живее в апартамента на Джено. Тази новина беше като удар с мокър парцал за Сънг. Не знаеше какво се очаква от него, затова просто се съгласи и го остави. След тази случка се скара с Чонло, защото беше изнервен до краен предел и без да иска си го изкара на него. А Чонло не беше виновен.

Цял живот бе делил един дом с Джемин, а сега всичко беше коренно различно. Чувстваше се така, сякаш част от него се е счупила и се е отделила от тялото му. Не можеше да го обясни. В онзи ден не направи нищо, защото една мисъл го разколеба. Може би вече Джемин бе този, който копнее за нормален живот. След като загуби умението си да вижда духовете, вероятно просто искаше да е обикновен човек. Джисънг не можеше да го вини. Но го правеше. Обвиняваше го, че просто така реши да го напусне и да загърби всичко преживяно. Тези мисли му горчаха наистина много.

A demon among menWhere stories live. Discover now