Глава 48

199 39 13
                                    

- Сигурен ли си за това? - попита Лукас, докато чакаха на летището. Имаше двадесетина минути до полета.

Чонло стискаше дръжката на сака си в ръце, потънал в мислите си. Грешка ли направи, като не разреши на Джисънг да дойде? Защо сега толкова много му се искаше той да е тук?

- Да.

- Ако имаш някакви съмнения, можем да се върнем - успокои го по-големият.

- Всичко е наред.

Колкото и убеден да беше предният ден, сега се разколеба. Хвърли бегъл поглед към събеседника си. Юкхей също носеше малък сак със себе си и изглеждаше така, сякаш пътуваше постоянно. По-рано беше дошъл да го вземе от бара и заедно дойдоха на летището. Бяха запазили билети за най-ранния полет, Чонло не искаше да губи време. Беше едновременно развълнуван и притеснен. Факт беше, че едва познаваше Лукас и определено не постъпваше правилно като му се доверяваше на сляпо, но нещо в него му говореше, че това трябва да се случи. Имаше предчувствие, че нещата ще се развият добре, беше толкова нетърпелив да разбере повече за семейство си, за миналото си. За брат си.

- Изглеждаш уморен - отбеляза Лукас, поглеждайки го.

- Не съм спал все пак.

- Ще подремнеш в самолета.

- Да.

- Наистина ли искаш да отидеш с мен? Още можеш да размислиш.

Лоло поклати глава.

- Щом вече съм тук, значи ще дойда.

Чонло осъзнаваше, че пет дни далеч от Сънг бяха твърде много. До сега не се бяха разделяли за толкова дълго и се чудеше как ще му се отрази. Вече му липсваше, обаче нямаше да промени решението си, че имат нужда от време. Сега пред себе си имаше нещо ново, нещо, което го чакаше и той щеше да го намери. Миналото, което малко по малко се връщаше в живота му.

***

Джисънг се събуди без особено желание. Само с отварянето на очите си веднага се сети за Чонло. Миналата нощ едва успя да заспи, леглото му се струваше прекалено студено. Мисълта, че ще е далеч от него, го съсипваше. И вината беше негова.

Стана и въздъхна дълбоко, самият апартамент изглеждаше някак празен. Присъствието на Чонло го нямаше, обувките му не бяха в коридора, нямаше да го види в банята сега да си мие зъбите, нито в кухнята да приготвя закуска, или пък в леглото, сгушил се до него.

A demon among menWhere stories live. Discover now