A demon among men

Глава 88

Цялото същество на Джисънг откачи, когато усети устните му отново. Не беше сигурен как да действа, затова първо му отвърна малко по-бавно, не искаше да го притиска, макар че умираше от желание да го сграбчи към себе си. Чонло се доближи още малко и сложи ръце на кръста му, а Сънг го видя как затвори очи. После спря да мисли какво ще си помисли той и реши да следва собствените си чувства.

Едната си ръка зарови в косата на тила му, другата я постави на кръста му и го притисна още повече към себе си. Също затвори очи и малко по малко задълбочи целувката. Не го беше целувал сякаш цяла вечност, не го беше докосвал сякаш с години. Усети как Чонло потрепери в обятията му, как отчаяно и максимално се допря в тялото му. Никой от тях не мислеше трезво, никой от тях не обърна внимание на останалия свят, защото той нямаше значение

В тези няколко минути, в които се отдадоха на това невероятно чувство, Чонло забрави за всичко. За болката си, за предателството му, за сълзите, които ме изплакал заради него, забрави за лъжите и тайните, забрави за миналото и за евентуалния демон в тялото на брат му, забрави дори името си. Сърцето му биеше лудо, виеше му се свят и абсолютно всичко излишно изчезна от ума му.

Джисънг направи няколко крачки и го допря внимателно в стената. Изпиваше въздуха от сладките му устни, не можеше да му се насити. Чонло изхленчи тихо, щом той захапа долната му устна и шмугна езика си в устата му. Тялото на по-малкия трепереше в ръцете му от възможността да го целува отново.

Високото момче още повече задълбочи нещата, искаше да вземе всичко от него. Чонло припряно вдигна ръце и го прегърна през раменете, докато той смъкна своите надолу към кръста му, обхвана малкото му тяло и просто потъна. Загубиха се в чувствата си, загубиха се в удоволствието, в шанса да се докоснат отново. Чонло скубеше косата му, хващаше я между пръстите си, отвръщаше му със същата страст и беше повече от замаян. Сънг разхождаше ръцете си по двете му страни, карайки го да се чувства неземно добре.

Наложи се да се отделят, заради липса на въздух, но нито един от тях не искаше това да приключва. Джисънг с нежелание се отдръпна, когато той простена малко по-силно и разбра намека му. Отвори очи, въпреки че се боеше, че това може да е илюзия. Зарадва се, щом го видя пред себе си. Лицето на дребното момче беше червено, то дишаше тежко и сякаш не знаеше къде точно се намира. Погледа го в тази дълга минута и реши да мисли, че може би има шанс за тях. Страстта не си беше отишла.