A demon among men

Глава 17

Дзилин, Китай

- Юкхей! Къде се губиш?! - женският глас се разнесе из къщата. След малко тропането по стълбите издаде идването на момчето, което беше помъкнало куфар след себе си.

- Тук съм! - възкликна той и едва не се препъна в краката си. Възрастната жена го гледаше укорително.

- Още един полет няма да изпуснеш - смъмри го тя. - Трябва да тръгваш.

- Знам, бабо, знам.

Лукас се огледа в малкия хол да не би да е забравил нещо, сложи слънчевите си очила на главата и се запъти към коридора. Обу маратонките си и прибра ключовете си в джоба.

- Нали знаеш защо отиваш? - жената го последва бавно.

- Да, говорихме го сигурно десет пъти.

- Знам ли те, какъвто си разсеян - подметна тя иронично.

- Не е вярно.

- Не спори с мен. Помни, момчето трябва да почне да се съмнява.

- Разбрах, бабо.

- Нищо не си разбрал - тя метна с ръка. - И предния път така каза и какво стана? Той те помисли за откачен преследвач и дори не те послуша.

- Мен ли обвиняваш сега?

- Да.

- Много си жестока.

Жената се намръщи и го перна с дървения си бастун.

- Тръгвай! - заповяда тя. - И се обади като стигнеш, да не би да си се загубил.

- Е, не съм чак толкова зле.

След като се увери, че си е взел всичко, Лукас излезе от къщата. Надяваше се този път нещата да се получат.

***

Сеул, Ю. Корея

Минаха няколко дни от случилото се. Чонло нямаше повече кошмари или подобни инциденти в банята, докато лошите сънища на половинката му продължиха. Даде си малко време, преди да се реши да говори с него. Не разбираше защо Джисънг не споделя кошмарите си с него, той искаше само да му помогне. Или поне да бъде близо до него, за да може Сънг да усети подкрепата му.

- Какво ще правиш днес? - попита го Сънг една сутрин по средата на закуската.

- Мисля по-късно да отида в бара.

- В бара?

- Където работех преди. Надявам се Сиченг да се съгласи да ме вземе отново.