Пролог

14.9K 744 43
                                    

Казвам се Лизи Бекъм. На 17 съм и съм осиновена.
До 14 годишна живях в дом за изоставени деца в Калифорния. Бях загубила надежда, че някога ще си намеря семейсто, докато един ден не изживях мечтата на всеки тийнейджър- бях осиновена не от кои да е, а от Дейвид и Виктория Бекъм. Не мога да опиша щастието, което изпитах, щом влязох в имението на осиновителите си. А радостта, с която ме приеха новите ми "братя" беше неописуема. Най- много се сближих с Бруклин, тъй като сме горе- долу на една възраст. Тези хора запълниха празнината в живота ми- грижиха се за мен, даваха ми всичко, което ми бе нужно. Отне ми по- малко от година и половина да нарека за първи път Дейвид и Виктория "мамо и татко". Трите момчета ми станаха истински братя, а скоро след нова се сдобих и с новородена  сестричка.
Бруклин винаги е учил в "Highlife High", вече бяха записали Ромео за след 2 години, но аз предпочитах да уча вкъщи, тъй като не се причислявах към "знаменитостите". Бях срамежлива, затова щом момчетата водеха свои приятели вкъщи, аз се затварях в стаята си.
Един ден Бруклин влезе с гръм и трясък в стаята ми, докато слушах музика. Махнах слушалките от ушите си и го попитах какво става. Още помня какво ми съобщи:
- Не знаеш ли?! Нашите преди малко си говореха. Споменаха нещо за записването ти в "Highlife High"! От другата седмица тръгваш с мен на училище!
След тези думи ми пречерня. Паникьосах се. Помислих си "Та аз не мога да говоря с нормални хора, та какво остава за знаменитости?!"
Единственото, което казах, беше едро провлачено и твърде неинтусиазирано "Супееер...".
До една седмица трябваше да съм си осигурила нов гардероб, тъй като дрехите ми бяха на ниво, на светлинни години от това на звездите.
Не можех да повярвам- след няколко дни щях да уча в едно училище с One Direction, Джъстин Бийбър, Ариана Гранде, Тейлър Суифт, 5SOS, Селена Гомез и още много други тйин идоли. Звучеше толкова нереално...Не мислех, че ще доживея този "първи учебен ден", докото не стана Понеделник и алармата ме събуди в 7 часа.
Тогава си спомних, че големият ден бе дошъл.

*Бележка от автора*
  Ако ви харесва, моля ви гласувайте и коментирайте, това е от огромно значение за мен! ❤️
Това е втората ми история (можете да намерите първата в профила ми). И моля ви, оставете мнениета си в коментарите (казвам го за втори път, съжалявам :д), за да знам какво мислите!
Благодаря ви! ❤️

Училище за знаменитостиWhere stories live. Discover now