Училище за знаменитости

Двадесета Глава

Гледна точка Лизи:

"Надявам се, че умираш от глад, защото ще те водя да закусваме. След това ще отидем на плажа (не забравяй банския си), а вечерта сме на ресторант (а по- късно може и на кино). И не се хаби да взимаш пари, днес аз черпя! ;)" - Люк

- Лизи, будна ли си?! Чу ли какво ти прочетох? Люк ти прати съобщение. Съставил е цял график, не е ли ужасно сладко?!- Измрънках нещо от рода на "да, супер", след което разтърках сънените си очи и бавно се измъкнах от топлите завивки.

- О, има и още! Пише, че след 40 минути ще е тук, така че се оправяй- Ариана тръгна към гардероба ми и започна да рови из купчините дрехи.

- Защо изобщо се ровиш в телефона ми?

- Защото ако не бях аз, сега щеше да проспиш срещата си!- Свъсих вежди, но все пак станах, оправих прилежно леглото си, измих се и облякох дрехите, които Ари бе оставила на леглото ми. Беше избрала къси дънкови панталони с висока талия и бяла тениска, от която по- голямата част напъхах в дънките си. Мислено й благодарих, че не бе извадила нещо прекалено официално и неудобно. Прибрах белия бански в чантата си, след което взех ключвете и телефона си и слязох в кухнята.

- Къде си тръгнала толкова рано?- Попита ме Бруклин, който стоеше на дивана и гледаше телевизия.

- На среща с Люк!- Светкавично отвърна Ариана, която беше до него.

- Ще трябва да си поговоря с това момче. Татко не е тук, така че сега аз съм мъжът в къщата и отговарям за теб!- Леко го ударих по рамото и се засмях, а приятелката ми ме изпрати до вратата.

- И да не си се прибрала без да си получила целувка от момчето!- Засмя се силно тя, аз извъртях очи и се усмихнах, след което излязох.

Люк ме чакаше, облегнат на капака на колата си. Щом ме видя, дойде и ме прегърна.

- Нали знаеш, че най- вероятно Ариана ни шпионира от прозореца на всекидневнята?- Попитах го, все още облегната на гърдите му. Той беше доста по- висок от мен, така че и на пръсти бях 2 глави по- ниска от него.

- Подозирах...- Засмяхме се, след това се качихме в колата и потеглихме.

- Каза ли на Хари, че ще излизаме?- Попита ме след 2 минути.

- Не му дължа отчет...Но Ари му каза вчера, когато се засякохме навън. Но моля те, спри да се тревожиш за него, няма основателна причина. Не ми трябва разрешението му, за да излизам с теб, а и не го интересува какво правя така или и иначе