Училище за знаменитости

Четиридесет и Осма Глава

Най- накрая дойде и коледната ваканция. Последната седмица се изниза толкова бързо и неусетно. Почти не стоях вкъщи- или бях на репетиции, или организирах събирането в дома за деца...Мислех, че ще трябва да се заема и с организирането на бала, защото с Хари бяхме скарани и не си говорихме. Но щом се свързах с хората от Лондон преди няколко дни, те ми съобщиха, че всичко е планирано, даже половината от сумата била платена. По техни думи "господин Стайлс" доста бързо се е справил в всичко, даже вече намерил спонсори за костюмите на децата, изготвил менюто с храната...Казано накратко- беше ми спестил доста главоболия и стрес. Щях да му се обадя и да му благодаря, но щом взех телефона и намерих номера му, се паникьосах и размислих.

И да, днес вече беше Бъдни вечер. Цялото семейство насядахме около масата, а Виктория нареди сготвените от нас преди няколко часа ястия. Всичко бе приготвено с толкова любов и старание, за първи път се почувствах наистина на мястото си- обичана и заобиколена от любимите ми хора.

След вечеря си направихме няколко семейни снимки, гледахме телевизия и пеехме песни. За няколко часа цялото насъбрало се напрежение у мен се изпари и вместо умора и тревога, в погледа ми светеха искри на благодарност и щастие. Ейдън също ми се обади, за да честити празника. А Ариана намина към девет часа, за да ми даде предварителен коледен подарък, заръчвайки да го оставя под елхата и да не го отварям до утре.

*********

На следващия ден станах в 7 часа. Изкъпах се, приготвих новата си, красива рокля, извадих лъскавите си високи обувки от кутията, прекарах около час, оправяйки косата и грима си и най- накрая слязох при останалите.

- Къде са подаръците?

- Преди минута се обадих- микробусът ще е пред дома след 10 минути.- послушно отговори Бруклин.

- Украсата?- Този път се обърнах към Виктория.

- Украсата е готова, а храната ще е там след 5 минути.

- Добре, май това е всичко...- заогледах се, търсейки чантата си. Щом я намерих, я грабнах и се втурнах към вратата.- Хайде, да тръгваме! Трябва да стигнем първи!

***********

Щом слязох от колата, останах с отворена уста и опулени очи. Пред сградата като войници се бяха наредили всичките ми приятели. Да, и Стайлс беше там. Всеки от тях носеше на гърба си по един пълен с подаръци чувал. Бяха облечени като елфи- със смешни шапки и костюми.