Училище за знаменитости

Единадесета Глава

За първи път виждах толкова много хора на плажа, а в средата имаше не много голяма сцена. Хари ме предърпваше близо до себе си, за да не се изгубя в тълпата. Но повече се тревожех за него- фенове постоянно го спираха и го дърпаха за тениската. Най- накрая намерихме и останалите от компанията, които тъкмо се снимаха с няколко момичета и им даваха афтографи.

- Добре ли си?- Хари най- накрая пусна ръката ми и вече се намирахме на по- просторно място. Не бях забелязала колко защитена се чувствах, докато ме беше хванал, затова сега ме обзе някакво странно чувство.- Ехоо, земята вика Лизи!- момчето размаха ръка пред лицето ми.

- Да, да, добре съм. Просто никога не съм била обградена от толкова много хора- засмях се сухо.

- Свиква се- намигна ми къдрокоското, след което видя нещо зад мен, и усмивката му помръкна.

- Какво стана?- Обърнах се и разбрах в какво, или по- точно в кого се бе вгледал.

Момчетата от 5SOS наближаваха, а познайте кой се бе домъкнал с Люк. Амелия. Знам, че с нея сме се виждали само веднъж и си бяхме разменили 2-3 думи, но просто не я харесвах. Една от причините бе, че живееше с Люк. Само двамата. По цял ден. Могат да правят много неща.

- Здравей! Лизи, нали?- Усмихна се момичето. Не си спомням да съм и казвала името си. Сигурно Люк й е казал. Все пак отвърнах на усмивката й и кимнах с глава.

- Да, а ти трябва да си Амелия?- Синеочката кимна и посегна да ме прегърне.

- Люк ми е разказвал много за теб! Явно сте много добри приятели!- Добре, че Люк не ни обръщаше внимание, защото щях да го изпепеля с поглед. Много добри приятели, а? Все пак реших да не се заяждам, затова отново кимнах и извъртях глава.

Явно Хари забеляза нервното ми настроение, затова се приближи и ме хвана за рамото.

- Хайде, след малко започва концертът.- Леко ме дръпна към себе си, а Амелия се приближи до Люк и Калъм.

- Момичето не е направило нищо, не я гледай все едно ще й избодеш очите!- Засмя се зеленоочкото, а аз стегнах ченето си.

След малко Maroon 5 излезнаха на сцената и ни поздравиха, след което започнаха да свирят. Може да се каже, че до края на концерта повече не мислех за Люк и Амелия. Хари ме разсейваше- пееше и танцуваше по възможно най- абсурдния начин, с което разсмиваше и двама ни. Той наистина ми помагаше да забравя за болното ми въображения и да се измъкна от мислите си. Когато шоуто свърши се запътихме към колата му, но преди да се кача, някой ме хвана за рамото.