На следващия ден Хари ме заведе в някаква конна база.
- Казах ти, че през целия си живот не съм се качвала на кон. Страх ме е, ами ако падна и умра!- Започвах да се паникьосвам, докато Стайлс закопчаваше каската ми.
- Това е невъзможно. С теб ще има човек, който да води коня. Просто дишай и дръж гърба си изправен. А и аз ще яздя точно до теб- кимнах и за стотен път нагласих каската, така че да не ми влиза в очите.
От конюшните изкараха два коня. Бяха огромни, нямах си и на представа как ще се кача на нещо подобно.
- Хари, отказвам се, искам вкъщи!- Тръгнах към пътечката, която водеше към ресторанта, но момчето бързо ме догони и ме вдигна на ръце.
- Никъде няма да ходиш! Ще видиш, че ще ти хареса. Ако искаш за начало да платя само за 5 минути езда?
- Няма да плащаш за нищо!- Заинатих се.
- Значи е решено! 5 минути!
Едвам се качих на коня. Хари ме накара да свия левия си крак и той го подпря, след това трябваше да се набера и да прехвърля десния крак от другата страна на животното.
- Виж, че успя! Сега хвани юздите и ги дръж здраво- направих каквото ми каза и най- накрая си отдъхнах. Наведох се и плахо погалих светло- кафявата козина на коня.
- Как се казва?- Наведох се и попитах мъжа на средна възраст, който беше хванал другия край на юздите.
- Казанова. Голям е красавец, нали?- Усмихнах се и кимнах, след което отново прокарах пръсти през прилежно сресаната, лъскава грива.
- Идваш ли?- Чак тогава забелязах Хари, който бе яхнал черен, още по- голям кон.
- Да тръгваме ли, госпожице?- Кимнах на мъжа и той започна да върви бавно, дърпайки юздите на коня след себе си.
В първия момент се стреснах, защото доста друсаше. Горкото животно само си въртеше главата, опитвайки се да прогони кацащите го мухи. Хари яздеше бавно, успоредно с мен, и постоянно ми се усмихваше и питаше дали ми харесва.
Огледах се наоколо. Площадката за яздене бе доста голяма, а ние я обикаляхме в кръг. В средата имаше имаше разни греди, очевидно за прескачане.
Комплексът се състоеше от няколко части- конната база, ресторант, винарна и хотел. Времето бе страхотно, имайки предвид, че беше края на есента.
Докато се усетя, Хари вече ме викаше, за да ми помогне да сляза.
YOU ARE READING
Училище за знаменитости
Fanfiction"Highlife High"- гимназията за известни личности. За тези, които искат да си дадат малко почивка от голямата сцена и да продължат образованието си. По коридорите на това училище човек може да види толкова познати от кориците на списанията лица- на м...
