Училище за знаменитости

Двадесет и Четвърта Глава

В началото на мача отборът на Найл поведе. Но след като всички загряхме, играта пое друга посока. Бруклин бе вратар, аз бях централен нападател.
Пръв Люк ни вкара гол, което си беше като нож с гърба. След това и Луи вкара.

- Стегнете се!- Извика Даниел и всички я погледнаха уплашено.

Най- накрая почувствах някъв порив на енергия, след което поведох топката към вратата и само след секунди отбелязах първия за отбора ни гол.

- Какво ви става?! Няма едно момиче да ни бие!- Найл закрещя, а всички останали се засмяхме. Никой не приемаше играта толкова насериозно, просто ни харесваше да се филмираме.

В края на първото полувреме резултатът бе 2:2- след мен и Джо вкара гол. По време на второто полувреме Хари и Калъм отбелязаха по една точка за отбора им, а аз и Камерън отново изравнихме резултата.
Към края на мача бях капнала от умора, както и останалите от отбора. В крайна сметка Найл вкара победния за отбора си гол, с което мачът приключи.

- Добра игра, Хоран- стиснахме ръце.

- И ти не отстъпваше. Връщам си думите назад- може да участваш в благотворителния мач!- Благодарих му и го прегърнах, след което тръгнах към съблекалните.

- Хари, беше невероятен на игрището! Направо тръпки ме побиха!- Чух Тейлър да говори от дъното на коридора. Игнорирах лиготиите й и се преоблякох.

Следобяд помолих Ариана да ме закара до къщата на Люк, защото трябваше да му помагам с домашното по математика.

- Не може ли някой друг да те закара, не ми се идва!- Измрънка тя.

- Хайде, ако още малко се повъргаляш на дивана, ще се сраснеш с него!- Издърпах я и я накарах да се преоблече.

За мое огромно съжаление Амелия отвори вратата. Изкуствената й усмивка й стоеше перфектно...

- Заповядайте, влезте. Ариана, добър ден!- Ари не се опита да прикрие отегчението си и направо се настани на стола до кухненслия плот.

Когато Люк дойде, двамата отидохме да учим в хола, а приятелката ми и Амелия останаха в кухнята.

Гледна точка Ариана

- Какво се опитваш да направиш?- Амелия скочи веднага, след като останахме насаме.- Защо постоянно идваш тук? Мислиш да ме заплашваш ли?!- Ама че психопатка..