Алармата ме събуди в 7. Станах и отидох да проверя Хари- той все още спеше, увит в одеялото и прегърнал възглавницата ми. По едно време се размърда, затова затворих вратата на стаята и влязох в банята за един бърз душ.
Щом излязох, отидох в кухнята, за да намеря нещо за ядене.
- Добро утро!- леко подскочих от уплах, след което видях Хари, ровещ в шкафа ми за вредни храни.
- Махни се, това е специалният ми шкаф с провизии!- извиках, след което тръгнах към него с намерението да го разкарам.
- За какво са ти тези провизий? В случай, че затворят всички фабрики за чипс и шоколад в света?- засмя се Хари, след което взе една кутия шоколадови бисквити.
- Човек трябва да е подготвен за всичко, а и обичам да имам от всичко по много...говоря за храна.- аз също се засмях, след като извадих кутия мюсли- И на твое място бих побързала, иначе ще закъснеем.
- Каза го момичето, което все още се разхожда по хавлия...- осъзнах, че бях почти гола, затова се изчервих и на бързо се качих в стаята си, чувайки смеха на къдрокоското зад себе си.
След като се облякох и приготвих чантата си за училище, слязох в хола, където Хари беше пуснал телевизора и слушаше нещо. Познах песента, веднага щом погледнах екрана.
- О боже мой, Best Song Ever, обожавам я! Виж, виж, Марсел идва, не мога просто, толкова е очарователен!- веднага щом думите излязоха от устата ми, съжалих. Хари се бе втренчил в мен, все едно съм луда, след което изпадна в истеричен смях.
- Благодаря, постарах се!- продължаваше да се смее той, аз се бях изчервила вече за не знам кой път...няма ли да спра да се излагам!
- Много смешно, няма що! Хайде да тръгваме, че ще закъснеем!- изключих телевизора и задърпах смеещото се момче към вратата.
- Лизи, би ли предала домашното си от вчера...освен ако не си забравила?- попита ме госпожата по география, веднага щом звънецът би...звучеше, сякаш се надяваше да нямам домашна и ми да напише двойката.
- Не, нося го.- извадих листовете хартия и ги оставих на бюрото й с престорена усмивка, а щом се обърнах и тръгнах към мястото си, Хари ми намигна, а аз извъртях очи.
Когато най- накрая дойде време за обяд, бях ужасно гладна, тъй като сутринта благодарение на зеленоочкото не можах да закусвам като хората. Щом седнах на обичайната маса, момичетата вече обсъждаха нещо.
YOU ARE READING
Училище за знаменитости
Fanfiction"Highlife High"- гимназията за известни личности. За тези, които искат да си дадат малко почивка от голямата сцена и да продължат образованието си. По коридорите на това училище човек може да види толкова познати от кориците на списанията лица- на м...
