Училище за знаменитости

Шеста Глава

- Той какво?!- Джоанна изплю водата си, щом й казах за предизвикателството.

- Лизи, не можеш да го направиш. Ако дори капка от твоята вода падне върху дизайнерските дрехи на Тейлър, тя ще те убие. Не виждаш ли, че те е нарочила и само си търси повод, за да ти скапе деня...- въздъхна Ейми, като се отпусна на стола си.

- Всъщност бих платила, за да видя как някой залива Тейлър с обяда си, но не и някоя от нас!- Ан се засмя леко, след което се замисли и наведе глава.

Четирите бяхме в стаята по биология и чакахме първият час да започне. Снощи не можех да заспя до 5 сутринта, а щом дойдох на училище, побързах да извикам приятелките си и да им разясня ситуацията. Звънецът би и Джоанна и Ейми тръгнаха към часа по история, а аз и Ан седнахме на чина си и наблюдавахме как стаята бавно се напълни с хора. Последен влезе Хари, който седна на съседната маса.

Часът минаваше толкова бавно, през цялото време Ан гледаше нещо на телефона си, а аз бях забила поглед в една точка. С периферното си зрение видях как една малка хартиена топка се приземи на тетрадката ми. Заоглеждах се и видях Хари да се смее. Разтворих бележката, като се стараех учителката да не ме види.

"Не забравяй предизвикателството си! И не се притеснявай, най- много да ти обръсне главата докато спиш :д"
- Хари

Извъртях очи и отново смачках бележката, след което я прибрах в чантата си.

- Какво толкова гледаш в телефона? Забила си поглед в него от половин час!- надникнах през рамото на Ан, която се обърна към мен, след това изключи телефона си и се засмя.

- От два дена си пиша с едно момче. Толкова е мил и очарователен и да...- изчерви се тя, след което погледна дали има ново съобщение.

- Оо, ти го харесваш!- сръчках я в корема, от което тя се присви и се засмя силно.

- Госпожице Деп, ще споделите ли с класа какво е толкова смешно, нека и ние да се посмеем?- госпожа Фийлдс изгледа строго мен и Ан.

- Извинете госпожо.- И двете се извинихме едновременно, след което Ан отново тайно взе телефона си, а аз дискретно надничах и тихо се смеех на съобщенията, които тя и момчето си разменяха.

Следващите няколко часа минаха мъчително бавно. Когато най- накрая дойде време за обяд, аз, Джоанна, Даниел, Ан и Ейми заехме една от малкото останали свободни маси. Наредих се на опашката за храна и си взех кола и бургер, които се предполагаше, че до 5 минути трябваха да се намират върху дрехите на Тейлър.