Училище за знаменитости

Двадесет и Шеста Глава

Двайсет минути ходихме до дома ми. Мисля, че Хари започваше да изтрезнява, което не беше хубаво, защото можеше да се откаже от плана ни.

- Къде е Люк?- Спрях се точно пред вратата. Очите ми станаха като палачинки и се обърнах към момчето.

- По даволите, забравих за него! Мамка му, какво ще правя?!- Отключих и влязох в къщата.

Русокоското го нямаше на първия етаж. Проверих и на втория- нищо. Беше си отишъл. Не бях сигурна дали това бе нещо хубаво. Ако беше тук щеше да ми е неловко да му обясня какво ще правя с Хари. А сега, като го нямаше, ми стана гадно, кой знае колко е чакал, преди да си отиде.
Доближих се до леглото си и забелязах малка бележка.

"Ужасно много ми се спи. Благодаря, че ме заряза у вас, падна голяма веселба...Не, честно, не мога да те разбера. Моля те, обади ми се, когато прочетеш това."

- Ужас, пак загазих...Тъкмо, когато си мисля, че всичко е наред, нещо се обърква! Наистина имам нужда...

- Да се махнеш от тук за известно време?- Прекъсна ме Хари. Загледах се в стената отсреща и бавно кимнах.- Е, тогава да се връщаме към плана. Все още не знам какво по- точно ще правим, но ще се престоря, че ти имам доверие.

Извъртях очи, станах от леглото и отидох до гардероба си. Извадих една по- голяма чанта и я напълних с 2 тениски, чифт сини дънки и клин на червени и черни ивици. Облякох суитшъра си и сплетох косата си на две плитки.

- Хайде, тръгваме!- Май Хари беше заспал, защото се сепна и скочи от леглото.

- Пиян съм. Не мога да карам.- Казах му, че аз ще карам и слязохме в гаража.

- Не мога да повярвам, че наистина отивам на "неочаквано пътешествие"...- Размисшлявах на глас и се смеех на глупоста си.

- Хей, винаги можеш да ме оставиш пред дома ми. Ще поспя и утре ще съм като нов.

- Изключено. Обещах на себе си да те накарам да се почувстваш щастлив, жив и свободен. Не мога да те оставя на произвола на съдбата. Мятай се в колата!- Заповядах, хвърляйки чантата си на задната седалка.

Час по- късно карах без посока, а Хари беше пуснал радиото и припяваше.

- This time I'm ready to run. Escape from the city and follow the sun...

- Подходящ момент да пуснат тази песен.- Засмях се по- скоро на себе си и се заслушах в дълбокия глас на Стайлс.- Като стана дума...Чух песента, която написа. 18.- Новоят албум на момчетата беше излязъл преди няколко дни и веднага познах песента, чието заглавие лично аз бях измислила.