Училище за знаменитости

Шейсета Глава

Хари извади лаптопа си и го постави на леглото.

- Студено ли ти е?- кимнах положително. В Ню Йорк беше далеч по- хладно отколкото в Лос Анджелис.

Къдрокоското тръгна към гардероба и взе допълнителна завивка и одеало, след което внимателно ме зави, като се постара да няма открита част от тялото ми.

- По- добре ли е?

- Да, благодаря ти.- момчето ме дари с топла усмивка, след което легна до мен, спазвайки дистанция от няколко сантиметра.- Избра ли кой филм ще гледаме? Нека не е твърде страшен, имай милост!

- Не се тревожи...никога не бих те изплашил или наранил умишлено.

- А може би вече си го правил...-прошепнах като на себе си, но в стаята беше прекалено тихо, за да не ме чуе и Хари.

- Лизи, знаеш, че съжалявам! Ако можех да върна времето назад, нямаше да те замесвам в това. Щях да се опитам да те спечеля, само защото си прекрасна и забавна и чаровна и...просто бих искал всичко да е нормално. Без да мислиш дали някои жълти списания ще те изкарат курва или просто прекалено сляпа, за да видиш истината. Не искам да си мислиш, че онези глезени и гримирани като маймуни подобия на момичета, свикнали да живеят с милионите си, са нещо повече от теб. Хиляди пъти съм си представял как сме само ти и аз, точно както сега, сгушени в някоя малка стая...далеч от грозния, измамен свят и от всички, които биха искали да попречат на щастието ни. Бих дал всичко, само за да мога да те държа в обятията си и да знам, че всичко е наред, че имаме цялото време на света...Съжалявам, че провалих всичко, знам, че след няколко дни ти ще се върнеш в ЛА, а аз ще продължа с турнето и с месеци няма да се видим...Но моля те, подари ми този миг, нека поне тази нощ да не мислим за миналото и за бъдещото.

Не виждах добре лицето му, поради мрака, обгърнал стаята, но пръстите на ръцете му бяха преплетени с моите и бях сигурна, че се взираше право в очите ми. В този момент и двамата желаехме едно и също- да сме заедно. Но не можех да му позволя да ме има само за една нощ, а на сутринта да се правим, че нищо не е станало.

- Хари...Нали не осъзнаваш, че не мога да спя с теб тази вечер, а утре всичко да е както преди?

- Господи, Лизи, не ти говоря за секс!- страните ми се пламнаха...разбира се, че говореше за секс, знаех, че не би искал подобно нещо от мен.- Просто искам да съм теб като...с теб. Не "с теб", а...чакай, за какво говорех?