Училище за знаменитости

Петдесет и Втора Глава

Обух чифт черни дънки и промуших белия мек пуловер през главата си. Разресах дългата си, както винаги заплетена коса, след което я прибрах назад с черна диадема. Извадих кожените си черни боти от кутията и ги обух набързо, прибрах златния iPhone в портмонето си и се запътих към асансьора.

Оказа се, че съм последната, слязла на закуска, както винаги. Огледах огромното помещение, където закусваха всички гости на хотела, докато не намерих най- голяма и шумна маса. Всичките ми приятели бяха по местата си и виждах как постоянно някой подаваше на другиго по филия хляб, чиния с кроасани, чаша с топъл чай и какво ли още не.

- Хей, Лизи, добро утро!- Ариана стана и ме прегърна. Забелязах, че ми беше запазила мястото до нея и седнах на удобния стол.- Май снощи доста късно сте се прибрали! Съжалявам, че не бях в стаята ни. След бала отидохме в един бар малко да се поотпуснем и аз май съм прекалила с пититетата...- личеше си по слънчевите очила, които не сваляше, въпреки че навън времето бе доста мрачно.- Момчетата не искаха да ме оставят, затова ме приютиха в една от техните стаи.

- Ъм, да. Всъщност не знам в колко сме си дошли, бях заспала. Все още съм изтощена, нищо чудно, че чак тази сутрин се събудих, когато Хари излезе...

- Моля?! С Хари заедно ли прекарахте нощта?! Знаех, че ще се сближите, но чак пък толкова...- Ариана се засмя и отметна няколко кичура коса от рамото си.

- Не знаеше ли...Предположих, че ти е казал, щом и теб никаква те нямаше в стаята.- Приятелката ми май не ме чу, защото беше прекалено заета да мирише някаква течност в чашата си и да бърчи нос.

- Хора, полетът ни е след 2 часа, така че предлагам да се качваме и опаковаме багажите!- Лиам се провикна и всички шумно напуснахме ресторанта на хотела.

Разбрах, че семейството ми бе отлетяло за дома ни снощи след бала, така че сега бяхме само аз, Ари и момчетата от двете банди.

В самолета на седалката до мен се настани Хари, който постоянно ме гледаше и се усмихваше сладко. Личеше си колко бе сънен и това си пролича, когато пет минути след излитането се унесе и заспа. Главата му се отпусна върху рамото ми, а аз не се сдържах и започнах да си играя с меките му, шоколадови къдрици.

*5 дни по- късно*

След прибирането ни в Лос Анджелис не бях виждала Хари. Спокойно, не сме се скарали отново. Просто в дните между Коледа и Нова година момчетата имаха доста участия в разни коледни фестивали, предавания и други подобни. А аз...аз бях пипнала грип и вече 4 дни бях на легло с течащ нос и дразнещо гърло. Явно все пак не бях свикнала с лондонския климат... Както и да е, вече бях почти напълно здрава, а до Нова година, което означава и рождения ми ден, оставаха броени часове.