Училище за знаменитости

Четиридесет и Шеста Глава

Наблюдавайки Люк и Оливия, в съзнанието ми изплува споменът за първото ми парти. Оли беше свенлива и чакаше той пръв да каже нещо, за да завърже разговора. Смееше се на шегите му и когато събра достатъчно смелост, го помоли да й попее. Беше толкова очарователно...радвах се, че не хванах себе си в момент на ревност- това показа, че наистина приемам Люк като един от най- добрите ми приятели и бих се радвала да намери момиче, с което да сподели щастието си.
Но той се държеше по- особено. Нямаше го този стремеж да я впечатли, не я гледаше с онзи замечтан, отнесен поглед...Но това беше само защото я познаваше само от няколко часа. А аз исках час по- скоро да го видя влюбен до уши, може би отчасти, за да се уверя, че ме е забравил.
Оливия беше красива- не като онези момичета с тонове грим. Кожата й бе чиста, а очите толкова големи и ясни, тъмни на цвят, сякаш нощното небе се оглеждаше в тях. А косата й- мръсно руса, контрастираща на цвета на ирисите й, стигаше до средата на кръста й и бе сплетена на две плитки...Щях да убия Люк, ако пропуснеше момиче като нея. Най- вече, защото виждах, че не е златотърсачка като родителите си и нямаше да разбие сърцето му.

- Защо Хари не е тук?- най- накрая попитах Найл това, което ме тормозеше цяла вечер и колкото и да се стараех, не можех да спра да мисля за него.

- Каза, че имал бизнес среща- прошепна в отговор.

- Бизнес среща без останалите от групата?- Найл сви рамене...Естествено, че той никога няма да знае какво се случва около него.- Е...Става ли да му звъннеш?

- Страх ме е, когато го видях за последно, не беше в добро настроение.- добре, явно щеше да се наложи пак да разбера какво се случва чрез жълтата преса...

Разбира се,че се оказах права! На следващия ден първата страница в училищния вестник бе за новата тайна среща на Стайлс и Суифт. Вече даже не се и очудих. Но всичко ми дойде в повече през обедната почивка, когато видях Тейлър тайно да подава някаква бележка на Хари, докато се разминаваха.

- Добре, или ми обясняваш на часа какво става, или...не знам, но ще е лошо!- усещах страните си червени от яд, а на момчето сякаш му бе забавно.- Какво се смееш! Нямаш срам! Първо правиш какви ли не неща с мен в дома си, но при първия ни спор тичаш обратно при нея, така ли?! О, не си познал! Какво искаше пак от теб? Или...ти какво си искал от нея? Знаеш ли, можеш и да не ми казваш, това си е лично твой проблем!- Хари се засмя леко, което ме обърка още повече.- Какво се хилиш?!- троснах се.