Училище за знаменитости

Петдесет и Трета Глава

Със Стайлс останахме още няколко минути отвън. Знаех, че щом влезем в двора, всички щяха да ме заобиколят, за да честитят рождения ми ден и да получа купища подаръци...Но това, че точно в този момент Хари беше до мен и държеше ръцете ми, ми стигаше, не исках нищо повече.

Главата ми бе на нивото на гърдите му. Виждах капчиците пот, които бяха резултат от спринта му дотук. Той дишаше тежко и задъхано, но щом пръстите ми остановиха контакт с обсипаната с татуировки кожа, усетих как сърцето му щеше да изскочи. Аз не бях в по- различно състояние- роклята ми се беше набрала нагоре, тъй като до скоро бях увила краката си около кръста му, а косата ми стърчеше на всички посоки.

- Мамка му, изглеждаме все едно до преди минута сме правили секс.- засмя се Хари, а аз извъртях очи както обикновено и се отдръпнах, за да се приведа в нормален вид.

- Нека да влизаме, искам да си получа подаръците за рождения ден.

- Лъжкиня. Знам, че нямаш търпение да се похвалиш с това, че съм дошъл специално за теб.- изплезих се насреща му и го дръпнах за ръката към входа на градината.

  Партито вече беше в разгара си- музиката бе още по- силна, навсякъде имаше останки от конфети и гьолове шампанско.

- Лизи, Лизи, Лизи, Лизи! Честит рожден ден, мила, желая ти много щастие, успехи и най- вече любов! Боже, толкова се радвам, че успях да ти честитя първа!- Ариана веднага ме запрегръща, но щом забеляза Хари, се засмя и го удари леко.- Добре, явно съм втора. Благодаря ти, Стайлс!

- Е, сега ти давам предимството да подариш първия подарък.- Ари за малко да падне от високите обувки, докато тичаше към къщата, за да намеря подаръка за мен.

- Заповядай!- Поех огромния пакет и седнахме на една от масите.

Боже, това момиче не знаеше как да пести...не, че имаше нужда. В кутията намерих цял комлект от гримове и козметични продукти, а също така и няколко великолепни рокли.

- Много ти благодаря!- Прегърнах приятелката си отново, забелязвайки насълзените й очи.

- Хей, Лизи!- Момчетата от 5SOS се приближиха, затова станах от мястото си.- Честит рожден ден!- Люк пръв ме прегърна, а след него се изредиха и останалите трима.

Още цял час получавах подаръци и пожелания от приятелите си. Устата ми се схвана от усмихване и да повтаряне на думата "благодаря", затова реших да си почина и да се отбия до банята.