Училище за знаменитости

Епилог

Събудих се, благодарение на слънчевите лъчи, проникващи през тънката материя на пердетата. Прозях се сънено и забих поглед в тавана, опипвайки на сляпо чаршафите около мен. Когато разбрах, че Хари не е до мен, бързо се изправих и заоглеждах празната стая.

- Хари?- провикнах се, но отговор не последва.

Разтревожих се, затова се изправих и излязох от спалнята. Обиколих цялата къща, но никъде не го открих. Накрая се върнах в кухнята и реших докато го чакам, да си направя кафе.

Докато стисках горещата чаша в ръцете си, погледът ми привлече бял плик, който стоеше на кухненския плот. Протегнах се и го поех в ръцете си. Беше от пликoвете са писма. Сърцето ми забърза ритъма си и без да се бавя много, го отворих и извадих белия лист, който се намираше вътре.

Вдигнах косата си на опашка, за да не влиза в очите ми, докато чета. Бях облечена само по бяла тениска, затова се наметнах с един черен суитшър, който намерих на стола до моя. Настаних се в единия ъгъл на мекия диван, след което обгърнах голите си колене с ръце и отново разтворих листа, започвайки да чета.

"Скъпа Лизи,
Ако четеш това, значи вече си будна и най- вероятно си претърсила цялата къща, но така и не си ме намерила. Знам, че ти обещах днес да говорим за всичко, което се случи и за времето ни един без друг. Повярвай ми, нищо не желая така силно, както това, най- накрая да изчистим недоразуменията помежду ни, да простим грешките на другия и най- накрая да можем да бъдем заедно.
Наистина съжалявам, но не можех да остана. Знаеш...работа. Сега сигурно въртиш очи и си мислиш как цялата история се повтаря...Но това не е по може желание. Това е дългът ми към момчетата и към феновете.
Няма да мога да ти го кажа лице в лице, но искам да го чуеш от мен, а не от медиите. Не си мисли, че това ще продължава вечно...Работата, турнетата, обикалянето. Истината е, че с останалите от групата отдавна обмисляме да си вземем почивка. Време само за нас, за нещата и хората, които обичаме. Тази почивка най- вероятно ще започне веднага, след като издадем следващия албум. Което е след няколко месеца. През това време няма да имам време да се върна в ЛА, но ще мисля за теб непрекъснато. Обещавам ти, че много скоро ще имаш цялото ми внимание, просто ми дай още малко време, умолявам те.
А през тези месеци без мен се готви за университета, все пак трябва да си номер едно. Не се разсейвай, не се тревожи прекалено много. Исках да ти предложа нещо, но не знам дали не избързвам...Все пак ще го направя, а решението, дали ще приемеш предложението ми, е само твое.
На дъното на плика ще намериш връзка с два ключа. Те са за едно жилище...в Чикаго. Апартаментът не е много голям, но е уютен и е близо до университета. Ако си готова за толкова голяма стъпка, чакай ме там, когато турнето свърши. Ако пък не...тогава аз ще те чакам. Повярвай ми, ще чакам колкото е нужно, само и само отново да ме приемеш.
Не знам какво повече да ти кажа, освен че те обичам. Толкова много. Снощи, когато те видях да стоиш толкова самотна и изгубена на улицата пред дома ти, сякаш сърцето ми се разби на милиони парченца. Не искам отново да те виждам тъжна. Искам аз да съм причината красивата ти усмивка да озарява лицето ти и коремът ти да те боли от смях. Искам аз да ти досаждам и да те дразня и никога да не позволявам дори и една сълза от мъка да се стече по нежната ти, бяла като сняг кожа.
Благодаря ти за това, че все още не си се отчаяла от мен и не си се предала. Ти си най- удивителният човек, който някога съм срещал.
- Хари"