Седемдесет и Втора Глава

3.1K 312 57
                                    

   Дишайте, това не е последната глава! :ддд

След официалната церемония всички ученици се преместихме в салона по физическо, който беше целият украсен, имаше маси и столове, така че да е подобаващо като за бал. Навсякъде имаше плакати, цветя и светлини...Училищното настоятелство изобщо не беше пестило средства.

С приятелите ми седнахме на една от най- големите маси. Камерън и Наш отидоха до масата с напитките, за да донесат на мен и Ариана нещо за пиене.

- Какво ти има пак? Само се оглеждаш наляво и надясно, все едно търсиш някого.

- Какво? Не, Ари, сторило ти се е. Просто гледам дали всички сме тук.

- Добре, просто не се цупи и повдигни насторението! Все пак един пък в живота ще завършим гимназия, а ти се държиш все едно сме на погребение.

- Ето ви и питиетата!- Наш се провря между мен и приятелката ми, прекъсвайки разговора.

- Лизи, искаш ли да танцуваме? Трябва ми материал за видеото от бала.- Камерън ме потупа по рамото.

- Ъм, всъщност малко ме боли главата, предпочитам да си стоя тук.- Ари ми хвърли мъртвешки поглед и ми кимна в посока на дансинга.- Всъщност нямам нищо против...

С Камерън се изправихме и се провряхме между танцуващите двойки.

- Е, Хари няма ли да дойде?

- Какво? Хари? Да дойде? Че защо? Пфф, дори не бях забелязала, че го няма!- момчето едва ли не не ми се изсмя в лицето.- Не, Камърън, Хари няма да дойде...

- Как очакваш да дойде, като той дори не знае, че ти желаеш да е тук?

- Искам той да дойде по свое желание. А и може би не ни е писано да сме заедно. Виж колко пъти до сега сме се карали и сме спирали да си говорим. Явно съдбата просто не е на наша страна.

- Човек винаги може да промени съдбата си. От теб зависи какво ще направиш.

-Господи, защо напоследък всички се вживявате в ролята на любовен гуру?!

Няколко човека се обърнаха към нас, явно стреснали се от избухването ми.

- Извинявай...А- аз трябва да изляза за малко.

Без да чакам отговор, се отдръпнах и тръгнах към вратата на салона.

Щом топлият майски вятър, пропит с влага, ме лъхна, си поех дълбоко въздух. Седнах на стълбите и зарових глава в шепите си.

Училище за знаменитостиWhere stories live. Discover now