Училище за знаменитости

Седемдесет и Първа Глава

1 седмица. Точно толкова оставаше до завършването...Колкото повече наближаваше, толкова повече не вярвах, че всичко щеше да приключи. Обедите с приятелките ми в столовата. Дребните ми караници с Тейлър. Кратките "съвещания" и събирания, които си организирахме с момчетата пред някое от нашите шкафчета. Бързането, за да стигна от единия кабинет до другия...Само след седмица всичко това щеше да е история. Щяхме да си вземем дипломите, да отидем на бала и да се забавляваме като за последно.

Въпреки множеството драми, които постоянно ме преследваха в това училище, то щеше да ми липсва. С него бяха свързани всичките ми приятели и повечето хубави спомени. Както когато учителката по география ме наказа да правя проект, и Хари се появи вкъщи вечерта, готов да помогне и носещ пълни торби с храна. Или когато пак Хари ме предизвика да разсипя обяда си върху Тейлър. И когато Хари и Тейлър бяха "заедно" и аз, заедно с момчетата се чудихме какво става. Но никога няма да забравя екскурзията...Толкова неща се случиха.

С една дума- добри или лоши, спомените си бяха спомени. Човек не може да ги изтрие или подмени...но аз дори и не исках. Може би научих повече неща от хората, с които се запознах през този период, отколкото от самото училище.

*********

- Излязоха ли резултатите от изпитите?- веднага попитах Ариана, щом видях, че всички се бяха скупчили около стената за новини и известия.

- Да, тази сутрин са ги изкарали. Ела да видим!- тя ме дръпна и ни проправи път през десетките ученици, докато не стигнахме корковото табло.

- Подредени са по азбучен ред...

  Прокарах пръст по дългия лист, търсейки името си.

- Лана, Лейла, Лили...Лизи!- показалецът ми се спря пред оценката, но ме беше страх да го отместя и да погледна.

- Оф, дай на мен!- Ари ме дръпна. Аз затворих очите си и зачаках.- Лизи...имаш обща оценка 5,80!

Отворих очи, невярваща. Та това си беше чист отличен!

- Боже, знаех си, че сте успееш! С тази оценка можеш да влезеш във всеки университет!

- А ти колко имаш?

- Изчакай да проверя...Боже Господи, изкарала съм 5,50! Невероятно!- Приятелката ми се метна на врата ми и ме прегърна силно.

След минута най- накрая се опомнихме и се дръпнахме от дъската, така че и другите да могат да видят оценките си.