Училище за знаменитости

Пета Глава

- Надявам се да ти хареса.- каза Люк докато влизахме в ресторанта.

Беше уютно и обстановката беше прекрасна, а момчето бе истински джентълмен. Просто усещах, че вечерта щеше да е перфектна!

- Мястото е чудесно, благодаря ти!- усмихнах се и седнахме на една от масите до прозореца.

- Е, гладна ли си? Искаш ли да поръчваме?- неловко попита Люк. От неговото притеснение сърцето ми се късаше. Наблюдавах го как премисля всеки ход и всяка дума, беше прекалено съсредоточен в мислите си, че не можеше да се отпусне и да се държи естествено.

- Ти избери нещо, аз ще отида до тоалетната.- станах от стола и тръгнах към вратата, като наблюдавах приятеля си, който бе забил поглед в менюто. Трябваше ми въздух.

Щом излязох от заведението, лекият хладен морски бриз погали нежно кожата ми, от което затворих очите си и се отпуснах. Реших да се разходя по плажа. Вървях, забила поглед в краката си, а от време на време вдигах по някоя самотна, изхвърлено от океана мида. Щом вдигнах глава, се загледах в далечината, като на не чак толково голямо разстояние забелязах позната фигура. Бавно закрачих по пясъка, като се опитвах да разбера кой бе човекът. Щом бях на около 5 метра от момчето, го познах.

- Хари?- промърморих тихо, но явно не достатъчно, защото той рязко се обърна.

- Хей...- усмихна се къдрокоското, след което отново впери поглед в спокойната вода.

- Какво правиш тук?- приближих се до него.

- Опитвам се да намеря музата си и да зъвърша шибаната песен.- засмя се леко той, като се пльосна на пясъка и затвори очи.

- О, ти пишеш...тоест сега?!- ентусиазирано седнах до зеленоочкото и се присегнах, за да взема вече познатия лист хартия.

- Не пипай...- все още със затворени очи измрънка Хари.

- Този израз не е точен. Трябва да го замениш с нещо по- нежно!- игнорирайки заповедта му, го посъветвах, докато сканирах всяка дума- Но иначе текста е уникален! Толкова е романтичен и мил и невероятен, сякаш си премислял всяка дума над 100 пъти!

- Точно така си беше...- все така отегчено промърмори момчето.

- Да знаеш, че ако утре умра, искам това да е песента, която ти и момчетата ще пеете на погребението ми!- засмях се, щом си представих трагичната, но и комична картина- Но къде е заглавието на песента?