Училище за знаменитости

Четиридесет и Пета Глава

Няколко дни по- късно имахме извънредна репетиция за коледната пиеса в училище. Не можех да повярвам, че оставаха само две седмици до Коледа, а аз имах още толкова много работи да свърша. Бях си направила график, който в продължение на тези две седмици трябваше строго да спазвам. От училище -на репетиции, от репетиции- в благотворителното дружество, трябваше да говоря с директорката на дома за изоставени деца, налагаше се да се свържа и с някои хора от Лондон, за да доорганизирам бала...Всъщност последното бе работа на Хари, но му нямах много доверие и щях лично да проверя какви ги е свършил. Като стана дума, не бях виждала Хари откакто бях в дома му, но това бе само защото имах страшно натоварен график.

*****

- И пак!- Тейлър се провикваше, приканвайки ни да започнем песента наново.- Лизи, започваш да звучиш фалшиво! Ариана, прекалено високи тонове, не искаме да спукаме тъпанчетата на публиката, за Бога! И Калъм, спри да стърчиш, закован на едно място! А къде е Хари?

С Ари се спогледахме, подхилквайки се. Тей бе изпаднала в нещо като истерия. Беше обсебена от това, пиесата да бъде перфектна. Цяла сутрин хвърляше листове с реплики по пода и се гневеше, а всички останали трябваше послушно да изпълняваме заповедите й.

- Лизи, колко пъти да ти повтарям! Духовете не казват "Здрасти!", да не пристигаш на чаено парти?! Научи си репликите, преди да ми се тупнеш на сцената и да бръщолевиш глупости!- Сдържах смеха си се насочих към стола с името си, взимайки папката.

- Тук съм!- Хари влетя през огромните врати, косата му развяваща се на всички посоки и облечен с риза, закопчана наполовина. Не че всичко това бе нещо ново.- Съжалявам, но имаше ужасен трафик, а вкъщи не можех да намеря течен шоколад и трябваше първо да се отбия до супермаркета...

- Не ми пука, ясно?! Отивай в съблекалнята, костюмът ти още малко и щеше да хване прах!- Стайлс се насочи към задната врата, първо дарявайки ме с лъчезарна усмивка.

Целият ден премина в хаос и паника. "Няма начин да се подготвим на време за премиерната дата!" казваше Тейлър, сякаш щяхме да участваме в някой бродуейски мюзикъл. Всички се справяхме добре, но на нея това явно не й беше достатъчно. Не стигаше това, а и постоянно упрекваше Зейн, защото все още не бе подготвил целия декор.

Щом репетициите приключиха, всички можехме спокойно да си отдъхнем. Преоблякох се, прибрах внимателно сценичния си костюм в гардероба с останалите дрехи за пиесата и излязох от сградата.