Училище за знаменитости

Осма Глава

По пътя мислех само за Хари. Не за друго, ами за това, че го отрязах. Така стана и предния път. Но пък той не звучеше разстроен или нещо...А Люк се опитваше да ми угоди по какъв ли не начин. Дори не знам защо се чувствах толкова ужасно за къдрокоското, това че ми помогна с проблем, който си навлякох заради него, не променяше нищо. Нямаше начин и да забравя, че благодарение на него се изложих пред Тейлър. Нямаше основателна причина да откажа на Люк заради него.

Тъкмо когато избутах зеленоочкото от мислите си, по радиото пуснаха "Story of My Life".

- Оф, супер...- измърморих под носа си. Попринцип обожавах песента, но сега най- малко нея исках да чуя.

- Наред ли е всичко?- попита Люк, приковал погледа си върху пътя.

- Да, да.- обърнах се към прозореца и реших да зяпам облаците, за да отклоня вниманието си от радиото.

- Искаш ли захарен памук?- попита ме Люк веднага щом слязохме от колата му. Какво им ставаше на хората по такива места. Сякаш непременно трябваше да се натъпчат със захарен памук, варена царевица и какви ли не други неща...Но пък от доста време не бях яла захарен памук и при мисълта за него започнаха да ми текат лигите.

- Окей!- ухилих се като малко момиченце и тръгнах след русокоското към щанда за сладки и вредни храни.

Един час по- късно от памука не бе останала и следа, а от него и множеството люлки, на който се возихме с Люк, ми идваше да повърна...Което, разбира се, не ми попречи да помоля приятеля си да ми вземе една огормна близалка на Мини Маус.

- Зави ми се свят!- засмя се русокоското и се хвана за главата.- Искаш ли да седнем на някоя пейка?

- Окей...О, виж! Там продават пуканки!- дори и нямаше смисъл да го моля, момчето само се втурна към щанда и купи два пакета пуканки.- Мерси!- усмихнах му се, щом поех своя пакет.

- Няма защо...Хей, виж, това не са ли Найл и Луи?- Люк посочи с пръст момчетата, който щом ни видяха, тръгнаха към нас.

- Здравйте!- поздрави ги той, а аз им кимнах и също ги поздравих.- Къде са Лиам и Хари?

- Лиам излезе със София, а Хари не беше в настроение...Не знам какво му стана, по едно време говореше по телефона, а след това му стана нещо и настроението му се развали!- размърдах се на пейката неловко. Бях почти убедена, че това бе станало след разговора ни...Но не можех да съм сигурна, нали? Та той сигурна говореше по телефона по сто пъти на ден.