𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔣 𝔦 𝔳 𝔢

3.1 |來賓 Гост

След като повървяха известно време в тишина, ШиШи каза ядно:

— Ще се разболееш, така да знаеш! Беше ли нужно да ме затваряш? Сега цялата си мокра на кокошка.

Си Янг докосна един черен кичур и го размачка между пръстите си.

— Ако се разболея вината ще е изцяло на голямата ти уста.

— Добре, добре. Обвинявай мен за твоята глупост, давай. Цял живот ли ще се оправдаваш с чадъра? Хората ще започнат да те коментират, ти само почакай!

Дъждът продължаваше да се сипе от небето. Облаците наподобяваха сив дим, извисяващ се високо над планината и криволичещ на запад. Черните очи на Си Янг отразяваха мътните локви като студено стъкло, докато краката й стъпваха в меката кал. В цялата мрачна, следобедна картина, нещо бяло се прокрадна между две колиби, привличайки вниманието й.

— Хей, хей! Какво беше това?

— Тихо! — нареди Си Янг.

Тя бавно завъртя глава и огледа заобикалящите я сгради. Височината и бързината говореха за възрастен, нисък човек и Си Янг стисна дръжката на ШиШи по-силно, разтревожена от намеренията на непознатия. Дали някой я беше проследил в дъжда за да я обере?

Краката на младото момиче запляскаха в калта с премерена крачка. Изненадващо, ШиШи мълчеше. Шумът от падащите дъждовни капки върху повърхността му пречеше на Си Янг да проследи своята опашка, затова свободната й ръка се вдигна и отново сгъна чадъра, оставяйки на студа да се просмуче в костите й. Дрехите бяха полепнали по кожата й, а кичурите — каша от черни змии върху главата й. Белезите по лицето й и блясъка на страх в очите й я караха да заприлича на изхабена парцалена кукла, захвърлена на улицата, докато гласът й се разтваряше в пространството:

— Кой е там?

Съсухрена стара ръка се приплъзна по една от стените на колибата пред нея.

— Кой си ти? — попита Си Янг.

Ръката беше последвана от облечена в бяла дреха фигура на мъж. Той покри лицето си с шепи и излезе напред, падайки на колене в калта. Си Янг подскочи. Сега, когато знаеше, че нейният преследвач е стар и немощен, обноските не й позволиха да му се развика и вместо това също коленичи, подавайки му ръка.