𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔱 𝔴 𝔢 𝔫 𝔱 𝔶 𝔢 𝔦 𝔤 𝔥 𝔱

12 | 夫人 Мадам

— Можете ли да ни отворите? Премръзнали сме от студ! Ще ви заплатим за щедростта, дори да ни отстъпите колибата си за кучета!

Си Янг нервно прокара пръсти през лицето си. Беше почукала на вратата шест пъти, но до момента абсолютно никой не се беше появил за да й отвори. Тя знаеше със сигурност, че вътре живее поне един човек — през прозореца се виждаше маса с няколко блюда, които стояха недокоснати. Който и да се намираше от другата страна на тази врата, очевидно се криеше от тях и отказваше да яде собствената си вечеря, за да не го видят през прозореца.

— УМОЛЯВАМЕ ВИ, ПУСНЕТЕ НИ ДА СЕ СТОПЛИМ! — извика Тай Лонг, прегръщайки силно майка си.

Той беше мъртъв, но тя замръзваше и това го караше да трепери заедно с нея, наподобявайки човешка реакция. Си Янг трябваше да признае, че дори на нея започваше да й става студено. През последните няколко часа се бяха качили високо в планината и температурите бяха станали по-ниски от тези на които беше свикнала. 

Тъй като одеялото й закриваше раменете на момчето-дух, а туниката й се намираше върху безликата жена Доу Ан, Си Янг тихо се бореше със студа, стискайки челюсти за да не затрака със зъби. Страхуваше се, че когато след минути слънцето залезеше напълно и те се окажеха навън, мразовитата буря щеше да се развихри, превръщайки ги в замръзнали статуи.

Си Янг реши да опита отново:

— Имам пари! Колко юана искате? Пет? Осем? — тя прехвърли наум останалото в кесията си. — Дванадесет?

Доу Ан изкачи стъпалата и напипа ръката й, стискайки я в шепата си. Гладкото й лице, лишено от всякакви лицеви черти се взря в белязаното такова на Си Янг. Доу Ан поклати глава. Нямаше смисъл Си Янг да опитва повече, когато беше очевидно, че стопаните на къщата не желаеха да ги допуснат.

Си Янг разярено разтвори ШиШи и скри семейството от силния снеговалеж, когато шумът от рязко сваляне на резета ги накара да се обърнат. Бравата се размърда, вратата се отвори и мъничка жена с плетена забрадка им се усмихна приветливо.

— Простете за гостоприемството ми, просто не съм свикнала да приемам странници късно вечер. Влезте, влезте на топло! — подкани ги старицата.

Си Янг направи две шумни стъпки и се приведе към възрастната жена.

— Знаете ли от колко време стоим навън! Мислите ли, че не ви видях? Какво ви отне толкова време?