𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔱 𝔥 𝔦 𝔯 𝔱 𝔶 𝔰 𝔦 𝔵

14.2 |睡覺 Сън

Дланите на Си Янг се притиснаха към свитите й колене и ноктите й се забиха в плата на панталона.

- Тази част от историята не е за малки деца.

Тай Лонг изтри мокрото си лице с опакото на ръката, сетне се изправи на малките са крачета и дръпна Доу Ан за ръкава.

- Хайде мамо, да се качим да спим.

Двамата заедно тръгнаха към стълбището, оставяйки Си Янг и старата жена насаме. Когато двете чуха стъпки им по дъските на горният етаж, Си Янг прочисти гърло, подготвяйки се за най-големият си страх: да говори за смъртта на родителите си.

Докато кръвта се лееше от раните, Си Янг стоеше вцепенена до своята Капчица. Умът й беше празен като чист лист оризова хартия, бял като лятно безоблачно небе, изпъстрно от слънчева светлина. Нито белезите, нито страхът я принуждаваха да седи там и да оплаква себе си. Това което отнемаше желанието й да се бори беше липсата на всякаква представа какво да стори, за да промени бъдещето.

Как?

С какво?

Всички въпроси оставаха въпросителни знаци, носени в пространството без отговор. Едва когато чу майчиният глас, младото момиче се откъсна от вцепенението си. Двама мъже бяха съблекли дрипавите й поли и я бяха притиснали към земята, галейки дългите й коси. Същите коси, зад които Си Янг и Хао се бяха крили, бяха сплитали на малки плитки и кичили с черешови цветчета, сега биваха дърпани и увивани около едрите ръце на тези главорези.

- ПОМОЩ! Помогнете...

Плачът на майка й се заби като кинжал в сърцето на Си Янг. Дори ослепената Хао като че успя да различи познатият глас и опита да надигне глава от пръстта. По-голямата сестра заби пръсти в мократа почва за да се изправи, но У Фей я изрита в корема. Си Янг се сгърчи от болка. Нима нямаше да може да помогне и на майка си, както не беше успяла с Хао?

Не. Тя не можеше да се предаде толкова лесно.

Още имаше надежда.

Ноктите й задраскаха по буците в корените на черешата и тя напипа дръжката на ШиШи. Когато У Фей приближи за да я удари отново, тя заби върха на чадъра в крака му. У Фей заподскача квичейки като прасе, а ослепеният гигант започна да се върти напосоки, опивайки пространството за да я открие. Си Янг застана на колене и заби чадъра в слабините му, преди да се улови за един бодлив храст и съскайки от болка да се изправи на крака. Пренебрегвайки съдраната кожа тя уви пръсти около дръжката и се домогна до крадците.