𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔰 𝔢 𝔳 𝔢 𝔫 𝔱 𝔶 𝔰 𝔦 𝔵

28.2 |灯笼 Фенер

Когато песента свърши, двамата постояха в приятно мълчание, загледани в облаците, движещи се над главите им. В онази нощ Фан Ли не бе успяла да сработи плана си — и в никоя следваща не успя. За нея Йеомна вече не беше онзи непознат самурай, когото би могла да използва за целите си, но не беше и някой, когото можеше да разбере.

Тя винаги бе била проницателна и умна девойка. Още от много ранна възраст успяваше да разгадае вътрешността на хората и да изкара наяве техните скрити пороци и тайни. Но с Йеомна? По-скоро тя изкарваше своите, доброволно отлепяйки пласт по пласт студената външност, с която се опитваше да го държи на страна. И макар двамата да бяха станали по-близки и да се разбираха само с поглед, Фан Ли никога не успяваше да разгадае мистериозните вечери, в които самураят й пееше тъжни песни. Не песните, а по-скоро отчужденият начин по който изглеждаха очите му я плашеше. Техният блясък, с който девойката бе забелязала
че се изпълват щом я погледне, — изчезваше напълно. Понякога тя дори се питаше дали синьото не беше цвят, който той сам бе успял да създаде за да скрие истинската си същност пред нея. Цвят, който си беше върнал през изпиването на второто лекарство, но всъщност никога не бе имал.

Но защо би искал нещо подобно? Йеомна не изглеждаше да мисли за нея ни най-малко. Три месеца след случилото се онази вечер, той бе създал своя собствена колиба до тяхната, а най-притеснителното беше, че след като в нея бе вмъкнал цяла дузина саксии, бе използвал демоничните талисмани за да може вратата да не допуска никого, освен него вътре.

Фан Ли започваше да се тревожи все повече и повече, докато един ден, най-неочаквано за всички, Йеомна не доведе първият ранен селянин, който бягаше от закона. Мис Ли бе наредила на Ян Ян да се прибере в колибата и да не излиза от там до второ нареждане, но Йеомна бе прекрачил прага на колибата си и бе извикал Ян Ян да му помага.

Макар и наранена от отношението му, Фан Ли се бе надигнала на пръсти за да наднича през прозореца. Тя бе видяла как самураят носи ранения мъж с една ръка, преди да го постави внимателно върху леглото. После я бе погледнал право в очите с онзи свой смразяващ поглед и бе дръпнал завесите пред лицето й, оставяйки я сляпа за случващото се вътре.
Зяпнала от изумление и оставена сама навън, Фан Ли бе избягала към реката, където бе плувала до залез и бе спирала себе си многократно от това да изхвърли глупавата, бамбукова флейта, която и сама не можеше да разбере защо продължаваше да пази.