𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔢 𝔦 𝔤 𝔥 𝔱 𝔢 𝔢 𝔫

8.1 | 洞穴 Пещера

Глас нашепна до ухото й:

—Тихо.

Си Янг изпищя и подскочи, размахвайки уплашено ШиШи.

—ЙАО, ПОЛУДЯ ЛИ? Изкара ми акъла! — едва успяваше да си поеме дъх.

Раздразненото му ръмжене дойде някъде зад гърба й. Си Янг извърна глава, протегяйки несигурно ръка в мрака.

—Син Йао?

—Спри преди да си ми бръкнала в окото.

—О! — тя веднага я притисна към гърдите си.

—Замълчи и върви в посоката от която чуваш стъпките ми. Вдигаш прекалено много шум.

Си Янг кимна и наостри уши. Тя покорно изпълни нареждането, стъпвайки тихо на пръсти. Входът на пещерата се оказа ниско — само на половин педя от земята, а самата й вътрешност беше тясна и влажна, и достатъчно неприветлива, че дори прилепите да не желаят да останат.

Си Янг свали прокъсаната торба от гърба си и извади от там одеялото което носеше със себе си. След като го постла, застопори чадъра между две пролуки. Оставяйки го по височина водата щеше да се стече от върха към пода на пещерата.

Макар да не можеше да види нищо, тя успяваше да долови раздвижванията на въздуха и да определи местоположението на Йао.

—Защо не седнеш? Одеялото е достатъчно и за двама ни, а подът със сигурност е студен. — тя се облегна назад и духна струйка въздух в шепите си, за да ги сгрее.

—Чувствам се удобно и тук.

Тонът му подсказваше, че по-скоро би отхапал собствената си ръка, отколкото да приеме. Си Янг реши да опита отново по-късно.

—Защо трябваше да пазим тишина отвън?

Изненадващо, но той реши да отговори:

—Колкото повече отиваш на север, толкова по-пъклена е гората. Вечер човек може лесно да се изгуби или да чуе и види неща, които не съществуват.

—По-рано когато ми каза да пазя тишина, гласът ти дойде от две различни посоки.