𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔣 𝔦 𝔣 𝔱 𝔶 𝔬 𝔫 𝔢

19.2 | 受賄 Подкуп

Обратно в дървената колиба Йао свали мократа си роба и запретна ръкавите на туниката си, след което под уплашеният и притеснен поглед на ШиШи се погрижи да свали подутината от удара и да почисти водата от пода. Не мина дълго, преди разгневен от писъците на Касаобакето да не докосва стопанката му, се принуди да използва повторно магията за заглушаване.

Когато кожата на Си Янг започна да възвръща нормалният си цвят под нащърбените белези, Йеомна  все така преобразен в тялото на младеж, изпъна дългите си крака върху стола до огъня.

— Само посмей да кажеш нещо от видяното. — погледът който хвърли към ШиШи накара чадърът да преглътне тежко. — Добро момче.

Той притвори очи с доволна крива усмивка на лице.

За огромна сила като неговата да накара дрехите да изсъхнат беше детска игра, но тъй като изпитваше наслада от мисълта да дразни Си Янг, остави мократа туника да виси отстрани на хълбоците му и вдигна ръка, за да свали въженцето придържащо косата му — остави мокрите кичури да се стелят по раменете, докато спокойно се излежаваше на припек.

Може би обстоятелствата не са толкова лоши, помисли си.

Наистина, трябваше да търпи преродената Фан Ли, котка, говорещ чадър и самурай който се наслаждаваше да се преструва на гейша, но поне можеше да остане насаме с мислите си за момент, вместо да слуша непрестанните предложения на лъжци и убийци, опитващи се да си уредят място в челните му редици.

Йеомна вдигна ръка за да разтрие челото си, когато почувства раздвижване във въздуха. За момент остана неподвижен, несигурен дали желае изобщо да я погледне в лицето, но после осъзна, че не продумва нищо и надникна между пръстите на ръката  закриващи очите му.

Си Янг още спеше.

Дългата й до гърдите черна коса закриваше половината лице, оставяйки част от извитите й като на сладкопойна птица очи да шарят с ресници. Той знаеше, че под тези клепки се крият две черни езера, проницателни и уплашени от света. Си Янг не беше напълно същата Фан Ли която той познаваше. Беше го забелязал през годините в които следеше как расте, но сега, когато прекарваше толкова време с нея можеше най-сетне да забележи разликата.

Като Фан Ли, Си Янг беше дръзка и готова да се впусне във всякакви приключения. Нейната весела натура и красиви черти приковаваха вниманието на минувачите и хората се радваха на младостта, с която красеше живота им. Малките цветя които кичеше в косите си също ги нямаше. Нямаше ги и усмивките, които раздаваше на животните в гората преди още да ги е видяла. Преродената Фан Ли се страхуваше дори от собствената си сянка — мислите й често смрачаваха доброто й настроение, а тревогите бяха образували тъмни кръгове под очите й. Липсата на сън се виждаше в тромавите крачки с които се движеше денем и в забавените реакции, с които вършеше обикновени ежедневни задачи.