𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔰 𝔦 𝔵 𝔱 𝔶 𝔣 𝔦 𝔳 𝔢

24.2 | 老师 Учител

ПОД ПРИКРИТИЕТО НА маската, сламената шапка и качулката на бялата роба, Йеомна се чувстваше напълно защитен. Той вдигна ръце с дланите нагоре за да помири стражите и се огледа за афиши с неговият лик — за щастие, такива липсваха.

— Няма нужда от насилие.

Облеченият в броня страж преметна меча си през рамо с ехидна усмивка.

— Чухте ли го? Нашият самурай бяга — той пристъпи напред, оглеждайки онази част от лицето на Йеомна, която успяваше да се види под маската. Очите му се присмиваха се с надменност. — Или си твърде млад и наивен да вярваш, че светът ще се помири в мига, в който му кажеш, или си решил, че с нещо си по-различен от един обикновен селянин.

Веждите на Йеомна се вдигнаха в почуда.

— Какво говорите? Моята клетва не би ми позволила самохвалства като тези.

— Клетва? — смехът на стража зазвънтя грозно в ушите на любопитните зяпачи и много от тях изкривиха лице на странното му държание. — Единствената клетва която трябва да дадеш е тази към императора.

Йеомна премига бавно, сетне скри ръка под робата си и извади от там своята идентифицираща плочка.

— Благодаря ви за думите, сър, но бързам — самураят понечи да пристъпи встрани, ала стражът препречи пътя му. Очите им се срещнаха в безмълвна битка. — От кога тези, които трябва да въдворяват ред зад стените на града го рушат?

Стражът се озъби срещу лицето му и го улови за яката. Разликата във височината им сега беше много по-малка и на стражът му беше много по-лесно да впие освирепелите си черни очи в маскираното лице на Йеомна.

— Прибери си проклетата плочка и се разкарай от тук! Не те искам в Гуан Ай. Забрави за сделката която си сключил и си върви. Ако останеш, ще се погрижа животът ти да стане кошмар.

Тълпата се разшумя. Хората се бутаха да видят какво става, настъпваха се и се катереха един върху друг. Някой опита да се качи на една сергия, но тежестта се оказа твърде много и рафтивете се сгромолясаха със скърцащ звук. Тътенът от падащите съдове на щандовете беше като досаден гонг. Хората се изместиха встрани, а тези които не успяха ругаеха от болка. Някой извика силно и започна да събира здравите купи. Скоро към него се присъединиха още. Настана суматоха. Стражите които бяха обградили Йеомна се хвърлиха да залавят крадците.