𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔣 𝔬 𝔲 𝔯 𝔱 𝔶 𝔫 𝔦 𝔫 𝔢

19 | 樹葉 Листенца

Таоли, наричана още малката столица на занаятите, беше голямо село в близост от няколко дни път до императорският дворец, в което човек можеше да открие всичко — от неща от които се нуждае, до такива, каквито никога не би сметнал за нужни, докато не ги зърне с очите си.

Дори през студените месеци на годината, Таоли беше претъпкан с купувачи. На всеки щанд бяха наредени висококачествени продукти. Цените бяха твърде високи, а продавачите прекалено надменни, затова Си Янг не обърна никакво внимание на лечител, опитващ се да й пробута любовна отвара на чай. Групата им от Куа Фу, неговият котарак, Син Йао и Си Янг заедно с ШиШи сега се беше превърнала в забавна картинка от висока жена със забрадка, кисел младеж със сламена шапка и млада девойка с шал през половината й лице.

Идеята за тази небивала дегизировка беше изцяло на генерал Куа, който в момента щастливо пърхаше с мигли от омазаното си с бяла пудра лице. Неговите високи обувки като на гейша тракаха по плочките в центъра на Таоли, докато генералът въртеше снага като палава жена покрай щандовете с предмети. Изражението на Йао откакто сутринта Фу беше изхвърчал от храстите нагримиран като жена наподобявяше това на болен. Черните му очи отбягвяха да се спрат върху глупавият самурай. Мао вървеше заедно с него и отриваше гръб в крака му, също игнорирайки своят дегизиран стопанин.

Привидно родената им от любопитство разходка беше прикритие за това, да открият крайпътно ресторантче със стаи за спане, където щяха да изчакат проклятието на езерото до Таоли да премине. Нямаше да могат да продължат по пътя си, ако духовете от Езерото на Бялата змия ги сметнеха за врагове, затова този следобед щяха да оставят дарове в тяхна чест. По този начин щяха да си подсигурят спокойно пътуване през оставащото време до двореца на императора и да избегнат смърт, причинена от удавяне от водни йокай.

От пристигането си до късен следобед, групата успя да почука на всяка врата със стаи за пренощуване. Повечето хора отказваха да ги настанят заради странният им вид, докато други вече бяха заети и трябваше вежливо да им откажат. Единственият им избор бе малко ханче с изглед към прокълнатото езеро, което разполагаше с две дървени колиби в задния двор. Колибите предлагаха уют и топлина, топла вана и меко легло, които трябваше да компенсират малките размери на стаите.