𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔱 𝔥 𝔦 𝔯 𝔱 𝔶

12.2 | 那位女孩 Девойка

Някой приближи зад гърба й.

- Мис, влезте и да затворим вратата за да задържим топлината вътре, какво ще кажете?

Младото момиче се постара да накара лицето си да върне нормалният си оттенък, преди да се обърне към нисичката мадам Риу. Беше забравила входната врата отворена и сега снегът наваляваше върху пода.

- Разбира се. Колко глупаво от моя страна! Простете. - тя кротко последва старицата, като не забрави да се погрижи вратата да е плътно затворена, и си обеща, че повече няма да мисли за случилото се.

Беше глупаво да смята, че ще успее да накара Йао да се извини. Какво щеше да направи, ако нещата се бяха развили по друг начин, да излее кофата с вода на главата му? Си Янг въздъхна и се настани до огъня - така можеше да се почувства поне малко у дома и да забрави за дългото пътуване, което беше предприела. Хао толкова й липсваше, че вечер, когато странните сенки не се появяваха и Си Янг успееше да заспи, лицето на нейната Капчица беше единственото, което успяваше да зърне.

- Мис Янг, добре ли си?

Малкият Лонг и майка му бяха седнали на една дървена кушетка, завити с одеялото, което Си Янг им беше дала, но сега той беше дошъл до нея за да й върне туниката.

- Мама ти връща това. - Лонг протегна късите си ръчички и й я подаде.

- Благодаря. - Си Янг я взе и я постави върху коленете си.

Тази туника беше единственият й спомен от онази злощастна вечер преди две години, ала Си Янг все не намираше сили да я изхвърли. Знаеше, че никога няма да събере достатъчно пари за да я подмени със същата, но имаше и друго, което не й позволяваше да се отърве от нея. Може би беше кръвта на майка й, чието тяло беше държала до сутринта, а може би беше напомнянето за това каква страхливка е всъщност.

- Мис Янг, ти плачеш!

Младото момиче докосна бузата си. Една самотна сълза се беше спуснала от ъгълчето на окото й, чак до началото на брадичката. Тя тръсна глава за да разсее мислите си и облече туниката върху старата си бяла риза, надявайки фалшива усмивка на белязаното си лице.

- Когато бях навън нещо ми влезе в окото.

- Хммм... - Лонг се почеса замислено и се приведе към лицето й. - Наистина ли?