𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔰 𝔢 𝔳 𝔢 𝔫 𝔱 𝔶 𝔢 𝔦 𝔤 𝔥 𝔱

29.1 | 愤怒 Гняв

- Будна си.

Фан Ли внимателно вдигна ръка към челото си. С два пръста разтри основата на носа си, докато ароматът на познато лекарство караше сетивата й да се изострят. Чувстваше дясното си рамо като премазано от конско копито - също както бе почувствала сърцето си през онзи ден, в който бе видяла как рибарите се връщат без баща й. Тогава болката бе пронизала душата й, белязвайки я с вечна самота. Сега тялото й страдаше отново, но какво беше плътската болка пред умствения хаос? Това не беше времето да се потапя в мрачни спомени. Тя затвори очи, опитвайки се да си спомни какво се бе случило.

Вярно.

Стражите бяха открили селото.

Фан Ли рязко се изправи, осъзнавайки какво значеше това.

- ЯН ЯН?

- Успокой се - мъжки силует спокойно късаше листенцата в купата и ги стриваше на прах. - По-енергичните движения ще предизвикат силна болка.

- Опитах се да ги накарам да се бият, но страхливците избраха да бягат. Стрелците... - тя стисна клепачи, клатейки мрачно глава. - Избиваха ни като мухи. Опитах се да ги убедя да размислят, но глупаците се хвърляха в реката като риби на стръв към смъртта си. Ян Ян... виждал ли си Ян Ян? Той добре ли е?

Без да прекъсва заниманието си, Йеомна я погледна. Стиснатите му в черта устни говореха за изразено недоволство.

- За съжаление пристигнах късно. - едната му ръка нежно я избута обратно в леглото. - Ян Ян е добре. Не си хаби силите в тревоги.

Тя премига срещу облачното небе през прозореца и осъзна, че се намираше в леглото му. Ароматът на билки бе надвил този на мъж, но тя беше сигурна - тук бе и естественият аромат на самурая, който беше запомнила още при първата им среща.

- Четири месеца.

- Какво? - той пусна билката в чайника и затисна похлупака с намръщено чело. Краката му се задвижиха и той се приведе над нея, изучавайки раната й. - От инцидента в реката не са минали дори два дни. Може да ти се струват като месеци заради болката и замаяността, но те уверявам, че не са.

Тя го погледна изучаващо, сетне рече:

- Познавам те от четири месеца. - той отклони поглед и понечи да се отдръпне, но тя го улови за робата. - Защо криеш лицето си?