𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔰 𝔦 𝔵 𝔱 𝔶 𝔫 𝔦 𝔫 𝔢

26.1 |命运 Съдба

БЕЛОКОСИЯТ МОНАХ СЕ надвеси над лицето й. От толкова близо девойката успя да види, че въпреки че цвятът на косата му беше бял, под маската се криеше млад мъж. Гласът му беше като звук от джън* — дори под заплахата от оръжието, Фан Ли се почувства спокойна като водите на река Дзин.

Каква ирония, че бъдещият й съпруг носеше същото име.

— Пусни я, учителю. Не виждаш ли, че е момиче?

Фан Ли отмести поглед от дълбоките сини очи срещу себе си за да повдигне вежди към детето.

— Ето го и разумът в групата. Жалко, че от двама ви това е детето.

Монахът изцъка с език, но охотно прибра оръжието.

— Бях подведен — той протегна ръка към Фан Ли, но тя я избута встрани и се изправи без помощта му.

Ян Ян се засмя от сърце и реакцията му подразни допълнително неговият шиди. Йеомна сви устни в черта и отстъпи на прилично разстояние.

— Простете нахалството ми, но коя сте всъщност?

Фан Ли изтупа дрехите на баща си, след което прилежно намести сламената си шапка. Усмихна се, когато осъзна, че монахът срещу нея носи същата.

— Мога да ви попитам същото.

Ян Ян изтри сълзите от смях събрали се в ъгълчетата на мъничките си очи и застана с ръка на кръста, изпъчил тържествено гърди.

— Аз — започна със сериозен тон. —  Съм седми от поколение на заможни земевладелци. Моят баща умря във войната и се би за императора. До мен е моят шиди — чичо го нае за да ме научи как да стана мъж.

Фан Ли се улови за главата.

— Какъв ужас! А него кой ще обучи?

Ян Ян избухна в смях. Девойката премига и се усмихна широко, доволна от постигнатият резултат. Стоящият до тях в мълчание Йеомна се прокашля и издърпа веригата, забивайки лицето на Ян Ян в подмишницата си.

— Вече знаете кои сме. Сега е ваш ред.

Фан Ли се огледа внимателно, преди изненадващо да пристъпи към него. Тя приклекна, огледа лицето му или това което успяваше да види от маската, сетне потупа устни с пръст.

— Майка ми ли те праща?

Ян Ян се задави. Йеомна го потупа по гърба и го освободи от хватката си.