𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔱 𝔴 𝔢 𝔩 𝔳 𝔢

6.1 |平靜 Затишие

След като Шен си тръгна, Си Янг се върна обратно в дървената колиба с кутията под ръка. Настроението й беше приповдигнато докато забързано подготвяше порцеланова чаша с чай и изсипваше няколко лъжички от лековития прах вътре. Въпреки че имаше доверие на Шен, преди да поднесе чашата на своята Кристална капка Си Янг отпи от течността — просто за всеки случай, — след което коленичи до ръба на леглото.

— Капчице?

Тя докосна нежно челото на Хао. Пръстите й се вдигнаха към лицето и очите й се присвиха срещу мъничките капчици пот. Кожата на Хао гореше.

— Капчице?

В душата на Си Янг се надигна притеснение, но точно тогава две красиви медени очи се отвориха и Хао й се усмихна сънено.

— Чух те още първия път, Звездичке.

Си Янг се намръщи и вдигна ръка, попивайки потта от челото на Хао с ръкава на блузата си.

— Ако си ме чула защо не отговори? Искаш да ме убиеш ли? Притесних се!

Хао се изправи в седнало положение. Слепите й очи се плъзнаха към мястото на което се намираше лицето на Си Янг. За човек който я познаваше беше лесно да забележи, че нещо я тревожеше.

— Звездичке, разказвала ли съм ти за съня си?

— Не.

Хао загали дългите й черни коси.

— Всяка вечер когато заспя чувам жена. Усещам топлината на тялото й притиснато в моето. Ръцете й галят лицето ми. Не мога да я видя, но усещам, че я познавам.

Жената държала Хао в ръцете си я носела по стълби когато непознат мъж се изпречил на пътя им. Той отнема Хао от обятията на тази жена, напъхва мъничкото й тяло в чувал и бяга. Притисната в плетената торба, малката Хао чува женски писъци. Същата жена умолява мъжът да се върне. Предлага му пари. Плаче, докато накрая Хао вече почти не успява да чуе гласа й. Вътре в чувала тя усеща хладния вятър на нощта, чува песните на нощните птици и стъпки във висока трева.
Влажно е. Далечен гръм разтриса небесата.

Твърде малка за да се освободи от капана, Хао притиска длани към лицето си и започва тихо да лежи в чувала. Минават се часове преди мъжът най-сетне да спре да тича. Хао чува друг женски глас: мелодичен, гальовен. Уплашен. Хао чува как двамата обсъждат оживено нещо и на няколко пъти повтарят ,,Си Янг".
Студената нощ кара Хао да се свие в чувала и неусетно да се унесе в страната на сънищата.