𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔱 𝔥 𝔦 𝔯 𝔱 𝔶 𝔬 𝔫 𝔢

13 | 酒 Ликьор

Тай Лонг се отпусна на пети, поглеждайки към него с детско любопитство.

- Защо ни казваш това?

Мадам Риу бързо запуши устата му, смеейки се пресилено.

- Ха ха, това дете! Кажете, какво ще желаете? Мога да приготвям страхотни курабии. Искате ли курабии?

Син Йао отклони вниманието си от бутилката. Тъмнокафявите му очи отново бяха станали черни, когато изви устни в дяволска усмивка и се облегна назад, кимайки към старицата.

- Имаш ли още ликьор?

- Да, но...

- Върви да донесеш тогава.

Температурата в стаята сякаш се понижи. Кръвта на Си Янг замръзна от тона, с който беше отговорил. Това не беше въпрос, а истинска заповед и мадам Риу веднага го разбра. Възрастната жена се олюля на крака и стисна перваза на прозореца, клатейки глава в отказ.

- Ако изляза сега, тази жена ще ме разкъса!

Йао продължаваше да се усмихва.

- О, значи вече е жена? Доколкото си спомням, преди час отказа да отвориш на това дете и майка му. Не виждам никаква разлика между тях, но ти си способна да я наречеш жена само защото се чувстваш в опасност, докато нопера-бо е просто безлик дух. Прав ли съм?

Мадам Риу затвори очи от вина, но Йао не спря дотам.

- Ако предположим, че нопера-бо и хонне-онна са просто жени, не виждам какъв проблем би било да излезеш навън и да донесеш още една бутилка.

Си Янг не искаше да се обръща, но думите му бяха изпълнени с дълбок смисъл, който истински я впечатли. Тя го изгледа с крайчеца на окото си, чудейки се каква игра играеше. Още в пещерата Йао беше дал ясно да се разбере, че не се интересува от състоянието на Доу Ан и Тай Лонг. Той не обичаше дразнещите въпроси на мъртвото момче и се преструваше, че Доу Ан не съществува, освен в кратките моменти, в които подхвърляше някоя злобна забележка. Защо изведнъж беше решил да се застъпи за тях?

Си Янг усещаше, че от опитите да го разбере скоро ще я заболи глава и спря с предположенията. Каквато и да беше причината, тя не желаеше да се намесва.