𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔰 𝔢 𝔳 𝔢 𝔫 𝔱 𝔶 𝔬 𝔫 𝔢

27 | 恶魔 Демон

МАЛКО ХАРТИЕНО САМОЛЕТЧЕ направи голям кръг във въздуха и падна на земята. Две деца се стекоха да наблюдават как то се плъзва във водите на реката и плахо посегнаха да го уловят през дървеният мост, когато жена с тежка пазарска кошница ги издърпа назад за яките на туниките.

На няколко крачки сред големите листа на дърветата стояха три фигури със сламени шапки. Първата фигура принадлежеше на висок и снажен мъж, чиято брадичка надничаше изпод ръба на шапката. Неговите дълги пръсти барабанеха по масата пред тях, следвайки несъществуваща мелодия. До широките му рамене седеше много по-малка фигура на дете — то беше сключило пръсти и надничаше между тях от време на време, проверявайки минувачите в тълпата.

Най в ляво, наполовина прикрит зад големите остри листа на дървото зад тях, седеше мъж облечен в черно. Неговото тяло беше тънко и грациозно, а движенията му елегантни като котка. Ако някой спреше и отделеше минутка на странната картина, веднага би разбрал, че под тези дрехи се криеше красива млада дама.

— Планът е следния: промъкваме се незабелязано през задния вход, разбиваме катинарите на кошниците и крадем от стоката.

Високият мъж извърна глава към Фан Ли и под сламената шапка за миг се показа изопнатата вена на врата му.

— И към какво се целим?

— Към всичко, стига да е с вашите размери. Иначе ще изглеждаме твърде подозрително.

— Знаеш ли — намеси се Ян Ян, прекъсвайки я. — Защо ти не се промъкнеш, а ние да стоим на позиция, в случай, че дойдат стражи?

— Ха! — присмя се Фан Ли. — Че защо аз да отида?

— Може би защото ние сме оковани? — Йеомна раздруса леко китката си, карайки магическите вериги да издрънчат.

Ян Ян кимна важно:

— А и някой трябва да пази.

Фан Ли изсумтя звучно, но не отрече. Добре, явно двамата й нови спътници не бяха чак такива глупаци, за каквито ги имаше, но какво от това? Нейните планове винаги успяваха. Сега, когато някой опитваше да се намеси в тях, шансът за успех не беше същият. Това я тревожеше, а тревогата я караше да се държи сопнато.

— Така е, но по-добре да следваме плана. Ако нещо стане, ще бягаме заедно.

Ян Ян скръсти ръце на гърдите си, но от този жест изтегли ръката на своя шиди към себе си и бързо ги отпусна обратно до себе си.