𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔣 𝔬 𝔲 𝔯 𝔱 𝔶 𝔣 𝔦 𝔳 𝔢

17.2 |選擇 Избор

Уей Сун се олюля като пиян и вдигна ръка, притискайки огромната цицина на тила си.

—Що за магия е това?

Огромният мъж пред Си Янг стоеше безучастно, докато Куа Фу приближи към нея със също толкова изненадано изражение като своя стар подчинен. Той закри наполовина лице с длан и прошепна:

—Дали по случайност този мъж е с вас?

Уей Сун обаче ги чу и разсече въздуха с ръка.

—НЕ СЕ ОПИТВАЙ ДА МЕ МАНИПУЛИРАШ! НЕ МЕ ИНТЕРЕСУВА КОЛКО ДЕМОНИ СИ ДОВЕЛ! КЪДЕ СА ПРИЯТЕЛИТЕ МИ?

Си Янг уверено пристъпи напред, вдигайки празните си ръце като знак на примирие.

—Господа, нека се успокоим! Генералът не е навредил на мъжете с които дойдохте, мистър Уей. Те са ето там. — тя посочи затвореният кладенец. — Ако ни оставите да си тръгнем, никой от вас няма да пострада.

Очите на Уей Сун се разшириха.

—Ти си кучката която ме уцели с кесия! — мъжът стисна зъби и се наведе, вдигайки меча на Фу. — Ще ви посека като най-долния йокай! Предатели! Всички вие сте предатели!

Голямата фигура се раздвижи толкова бързо, че тя едва успя да асимилира действието, и застана пред нея, улавяйки острието на меча между показалеца и средния си пръст.

—Глух ли си?

Мечът стана огненочервен и запуши, карайки Уей Сун да извика ужасено и да го пусне. Върху ръцете му се появих червени мехури на мястото, на което металът беше докоснал кожата.

От момчешкия глас на Син Йао не беше останал и помен. Сега той звучеше лек като вятъра. Мелодичен. Заблуждаващо гальовен. Този Йао нямаше нищо общо с младежа за когото го беше имала Си Янг. Неговата златна обица проблясваше едва забележимо между спускащи се свободно коси и се отразяваше в златните ръкави на черна роба.

Дори сам по себе си видът на този мъж би могъл да накара простосмъртен да плюе на петите си, затова Си Янг трябваше да признае, че Уей Сун притежаваше завидна смелост, изправяйки се срещу него.

—Девойката ти каза да се разкараш. — Йао подхвърли меча във въздуха и го прихвана откъм дръжката.

Отегчението, долавящо се в предупреждението му напомни на старият Йао и Си Янг се усмихна противно на обстоятелствата.