𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔣 𝔬 𝔲 𝔯 𝔱 𝔶 𝔱 𝔴 𝔬

16.2 | 血液 Кръв

Когато приближи достатъчно, видя как големият равен участък сняг отразява лунната светлина върху две биещи се фигури — едната на висок мъж с широки рамене, а другата на мръсен селянин с изпокъсани дрехи. Йао не се виждаше никъде. Младежът сигурно се беше сгушил в сенките за да се облекчи и изобщо не обръщаше внимание на случилото се.

Тя вдигна своя чадър и запристъпва неуверено напред, наблюдавайки внимателно играта на остриетата, когато изведнъж спря шокирана. В разширените й черни зеници блясъкът на двете остриета отрази как високата фигура лениво парираше ударите на селянина.

Войнът си играеше със селянина!

Си Янг стоеше онемяла, съзерцавайки лекотата с която едрата фигура движеше китката си — сякаш беше майстор-готвач, поръсващ завършителните подправки върху ястието с отработен, леко отегчен жест.

Главата на същата висока фигура се обърна леко в нейна посока и благодарение на сянката, която хвърляха облаците, Си Янг успя да различи единствено силна челюст и мъжествено изваяни черти. После фигурата се радвижи и скочи на една ниска скала, усмихвайки се под лунния сърп. Беше Йао. Лицето му се хилеше като палав демон към Си Янг и макар тя да можеше да се закълне, че беше същият мъж, сега очите й виждаха ясно лицето на младеж. Нима беше видяла грешно?

—Добре си дошла! — поздрави я нахакано Йао и се поклони драматично, хвърляйки меча си във въздуха.

Селянинът и Си Янг вдигнаха глава за да проследят дъгата която оръжието описа, преди върха да се забие в крака на дрипавият мъж. Никой не беше очаквал подобен развой на събитията, затова селянинът успя само да изскимти тихо, докато дръжката вибрираше от остатъчната инерция.

Йао се спусна спокойно от скалата и се изпъна като човек, току-що станал от сън.

—Защо не кажеш здрасти на новият ни приятел?

Селянинът беше захвърлил своя меч и се бореше да го изтегли, но острието беше забито толкова дълбоко, че дори не успяваше да го помръдне.

Си Янг отвори уста и я затвори отново. От небето заваля сняг и тя разсеяно вдигна ръка, разтваряйки ШиШи.

—Няма ли да се запознаете? — повдигна вежди младежът, приближавайки в нейна посока.