𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔫 𝔦 𝔫 𝔢 𝔱 𝔶

34.1 | Пробуждане

ЗАЛАТА БЕШЕ ПРЕНАСЕЛЕНА — или поне така се чувстваше Йеомна. Всеки внимателно подбираше позиция на която да се настани за да може да го наблюдава и усещането за животно в клетка се засили. По време на събиранията в Небесният дворец винаги се бе старал да остане незабелязан, но сега, когато поканата беше пратена лично от императора и изискваше незабавното му появяване в двореца, вниманието беше неизбежно.  

—За мен е чест да се срещнем, Йео Мра! Слушал съм много за баща ти. — слугите наляха чай и се отдръпнаха встрани, оставяйки мъжът зад плаща да отпие. Сянката му наклони глава и Йеомна почувства тялото си да бива обхождано с очи. — Богът Дракон е таял големи надежди при създаването ти. Толкова много амбицирани планове доведоха до твоето раждане. Защо избяга от Небесният дворец?

Ръката на Йеомна забарабани по масата. Беше много важно да подбира думите си правилно, иначе щеше да се сдобие с големи проблеми. Беше преброил над двеста стражи от портите до двореца. За бог, който владееше силата си това бе нищо, но за такъв, който бе заключил своите с магически талисмани, това щеше да бъде уморителна битка. Ако пуснеше силата си на свобода... е, това вече щеше да бъде наистина голямо събитие, за което да се говори още дълги години.

— Трябваше да се убедя сам защо би желал баща ми да остане тук.

Императорът удари чашата в масичката и разплиска течността по пода.

—Искаш да повярвам на лъжите, които нагло ми пробутваш? Не би рискувал подкрепата си от Пангу, предавайки законите на останалите богове. Ако горе имаше проблеми, ние първи щяхме да разберем. Това значи, че си напуснал по свое желание.

Йеомна присви очи насреща му. Не бе очаквал друго. Преговорите с високопоставени от маса хора лица винаги бяха трудни — за смъртните, този стар мъж с бяла брада и посивели коси беше като Пангу за боговете. Трябваше да внимава много, ако искаше да спечели доверието му и да успее да преговори това, за което бе дошъл.

—Толкова векове прекарани в повтарящи се действия биха могли да отегчат до смърт всекиго. Боговете не са изключение. — усмихна се към слугите. — Но подбудите ми да прекрача законите не са причината да съм тук сега, нали така?

Императорът отвърна на усмивката му със злобно ухилване. Два от пръстите му загалиха дългата му брада, докато лукавият блясък в очите му прогаряше дупка в тялото на Йеомна.