𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔣 𝔬 𝔲 𝔯 𝔱 𝔶

16 | 一對 Двойка

Зайхай беше впечатлена. Седейки на покрива на пивницата с лице, закрито от голяма сламена шапка, тя лесно можеше да мине за обикновен човек. За свое лично забавление беше скочила на пътя и беше повървяла до двамата стражи, пристигнали сутринта от империята, блазнейки душата си от мисълта да знае, че тези глупави слуги на императора са били на по-малко от две крачки до най-търсения наемник в страната, а дори не го бяха осъзнали.

Впечатлението й обаче не се дължеше на евтиният трик със свалянето на маската, доколкото на факта, че Йеомна я беше разкрил още в първия миг, в който беше пристигнала.

Все още седейки на покрива, наемницата игриво въртеше шапката си, присвила очи срещу отдалечаващата се двойка висок младеж и ниско, слабо момиче, което имаше твърде дълга коса за да може Зайхай да види лицето й. Момичето не беше нейната цел, затова наемницата не отдаваше голямо значение на персоната й, но фактът, че Йеомна беше отишъл първо при нея след като почувства присъствието на наемник  наистина я объркваше.

Зайхай премести с език края на сламеното стръкче между зъбите си, опирайки буза върху ръката си. Тя беше добре запозната с живота на Йеомна и този на останалите ранни богове и именно заради това беше почти убедена, че момичето, което вървеше до него в момента беше не кой да е, а неговата мъртва любима.

— Това е твърде заплетено. — промърмори със сумтене, премятайки крак върху крак.

Работата й не включваше да се намесва в любовните взаимоотношения на хората. Тя просто взимаше парите, откриваше мишената и я елиминираше. Да се натрапва в личния живот на жертвите й се свеждаше само до там, до където се простираха нуждите от откриване на рутината в ежедневието им, но каква рутина можеше да очаква от древно създание, родено от прахът на черния Ин? Йеомна беше лъжец, който променяше формата си за развлечение и наказваше грешниците превръщайки ги в Йокай, като по този начин задоволяваше садистичните си наклонности. Зайхай знаеше, че ако нямаше лична причина за сегашната му форма отдавна щеше да се е върнал в своя Подземен свят на алкохол и насилие, далеч от омразните за него смъртни.

Тя въздъхна тежко и се изправи от мястото си, плавно приземявайки се върху студената земя. Краката й продължиха да я движат сред тълпата, докато пръстите й закриваха останалата част от лицето с големия шал на врата й. На два пъти спря и се престори на купувач за да да наблюдава двойката отдалеч, но когато Йеомна и девойката напуснаха Хунцин, Зайхай нямаше друг избор, освен да се придържа далеч и да се движи зад прикритието на дебелите дървесни стволове.