𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔰 𝔢 𝔳 𝔢 𝔫 𝔱 𝔢 𝔢 𝔫

8 | 黑暗 Мрак

- Ще науча ли името ви?

От час насам Си Янг следваше неотлъчно момчето сред калните локви и къртичи дупки, и вече се чувстваше уморена, понеже й се налагаше да подтичва за да не изостане - краката му бяха прекалено дълги и й беше невъзможно да поддържа същото темпо.

- От кога едно име е от толкова голямо значение?

Тя заобиколи една паднало в калта дърво, успя да настигне младежа и му се усмихна в отговор.

- Името е от огромно значение. Точно затова бих ви разбрала, ако не искате да ми го споделите. Но все някак трябва да се обръщам към вас, нали така? Аз ви казах моето, така че е редно сега да разбера вашето.

Той й хвърли студен поглед.

- Син Йао.

Тя се усмихна още по-широко, преструвайки се на сляпа за лошото му настроение.

- Ето, вече мога да говоря с теб на ,,ти".

Той рязко спря. Когато се извърна, на лицето му се мъдреше злобна усмивка. Макар да беше с година или две по-млад от нея, той я гледаше отвисоко, а блясъкът в очите му беше като на напълно възрастен човек.

- И с какво показах, че ми се говори с теб?

Си Янг се смути.

- Тогава поне приеми предложението ми да дойдеш под чадъра. Вали откакто напуснахме Бай. Не искам да съм причината за смъртта ти, ако се разболееш.

Той се засмя безрадостно и закрачи с двойно повече бързина, оставяйки я далеч зад гърба си. Реакцията му я обърка и Си Янг погледна ШиШи, докато черната фигура на Син Йао криволичеше между дърветата.

- Какво толкова направих?

Чадърът сви замислено устни.

- Нямам представа. Досега не бях срещал толкова ядосано момче.

- Дали му напомням на някого когото не харесва?

ШиШи изсумтя, извъртайки големите си очи.

- Просто бъди внимателна с него и го остави да се гневи. Рано или късно ще порасне.