𝖄𝖊𝖔𝖒𝖓𝖆

𝔣 𝔦 𝔣 𝔱 𝔶 𝔱 𝔴 𝔬

19.3 |滿月 Пълнолуние

Йеомна извъртя очи — Касаобакето показваше завидни умения в това да опъва нервите на хората. Вероятно това беше поредното ненужно качество, с което зловонно да опустоши самообладанието на всеки, дишащ в близост до Си Янг.

Когато момичето стигна до връхната си туника, ШиШи най-сетне беше спрял да мърмори.

—Ще ми разкажеш ли за езерото? — помоли тя Син Йао.

Докато се обличаше, седналият върху плетения стол Йеомна наблюдаваше отражението на тънката й шия и извивки на тялото в стъклото. Както се предполагаше, движенията й бяха бързи и отсечени. По всичко личеше, че тя не забелязваше какво всъщност се случва, а на него съвсем не му беше работа да се намесва, за това тихо следеше с очи как кожата й се скрива под износените дрехи. Това, което беше започнал като малка шега, сега беше преминало към неудобно положение за седене.

За да проясни съзнанието си и да го отдалечи от поредната лудост, Йеомна се заигра с обицата на ухото си и заговори монотонно:

—В началото, тук не живеел никой. Таоли още не присъствал върху картите и мястото било краипътна отбивка за жадни минувачи.

Езерото на Бялата змия било обикновено езеро в долината на планината, където небето срещало водата и се отразявало в нея като в огледало. Водите му били спокойни, изпълнени с цветни риби амура и кои, балхаш и бяла миннука*. Опашките им наподобявали платовете на фина коприна и носели се грациозно във водата подобно на божествен прах.

Една утрин гладна змия се плъзнала в кристалните води на езерото и се промъкнала между дънните камъни, изяждайки рибите една подир друга. Едва на другият ден змията изпитала ситост, но когато огладняла отново, вече било късно — нямало дори една останала риба, с която да се нахрани.

Змията чакала на дъното красивите амура и кои, балхаш и бяла миннука да се появят. Изминали девет дни и девет нощи, в които стояла неподвижна като камък на мястото си, в очакване на нова плячка. На десетата нощ пълната луна изгряла на небосвода и окъпала водите на езерото със сребърният си отблясък, карайки змията на дъното да засияе заради мехурчетата, обгърнали ципестата й кожа. В онази вечер змията придобила цвета на девствен сняг, чиста и бяла като лунен сърп.